Ако това, което ще преразкажа, се бе случило днес, медиите щяха да се надпреварват да го описват.

За случката няма да намерите един ред написан тогава, но въпреки това тя обикаля целия град и се помни години.

Някой ми я разказа преди повече от 20 години. Записах я и я преразказах в том 2 на „Запомнете Пловдив“, изд.Хермес.

Ето какво съм написал тогава:

УРОКЪТ НА БАЙ НАЧО ЛАНГЕРАТА

„На мястото на Дома на красотата и модата“ е прочутата кръчма „Бялата мечка“. По някое време става „Гъмза“. Не знам защо, но новата власт не обичаше кръчмите да носят живописни имена.

По-добре „Гъмза“ или „Ударник“, отколкото „Бялата мечка“ или „Мечата дупка“.

Та над кръчмата живеел прочутият бръснар бай Нача Лангерата.

Бил красив мъж с къдрава коса и приличал на прочутия италиански актьор Амадео Назари.

Бай Начо имал и бизнеснюх.

В онези времена имаше дефицит на риба. Внос от Гърция нямаше, от Турция рядко внасяхме малко паламуд, а държавата още не бе създала океанската ни флотилия.

В Черно море все още имаше риба, но нямаше организация уловената риба да се прекара на 200-300 километра. Шофьорите, които пренасяха нещо до морето и обратно, уплътняваха курсовете, като пренасяха и някой килограм попчета, сафрид или калкан.

Бай Начо се заел с този бизнес, който обаче в очите на властта изгледал като черна борса и така спечелил някой лев, но си навлякъл неприятности.

На всичкото отгоре пренасял рибата с бял Мерцедес, което още повече ядосало органите.

Дефицитът на прясна риба много пловдичани запълваха като хвърляха въдици в Марица. По бреговете вървеше бизнесът с червеи. Вечер пред моста се нареждаха и жабарите, които продаваха бутчета – сочни и вкусни, а не като днешните китайски.

Та същият бай Начо имал три дъщери.

Най-напред оженил най-голямата, естествено.

Зачакал кандидат зетьове за следващите две, поразпитвал дали комшиите знаят дали около тях се въртят сериозни кандидати, докато един ден по подшушнали страшната новина.

Първият му зет работел по класическата система „Който има балдъза, значи има два …“.

Отправил първо предупреждение Начо, зетят категорично отказал да има някаква истина в клюката

Един ден обаче бай Начо получил някакво доказателство за греховната връзка. Какво е то – историята мълчи.

Но Начо решил, че има достатъчно доказателства за опетнената семейна чест. Сгащил неверния зет, извадил наточения бръснач от джоба и задал страшния въпрос:

Какво да ти режа – онази работа или ухото?

Начо изглеждал вълнуващо – и самият Амадео Назари не би могъл да бъде толкова внушителен и небудещ съмнения в очакваните действия.

Зетът прежалил ухото, естествено.

Има живи пловдивчани, които си го спомнят след това с лепенка на мястото на ухото.

Други разказват, че след това така завъртал прическата си, че да не вижда белега от Начовото отмъщение.

Преразказвам тази история на база чужди спомени. Вероятно е тя да е украсена. Вероятно е да е измислена. Така че ако има засегнати наследници, извинявам се, ако това не е така.

Защото да не би да се яви някой внук на бай Начо с бръснач в ръка и да ме попита:

Абе ти, лъжецо, дето опетняваш семейната ни чест, какво си избираш да ти отрежа?“

20 години никой не беше се сетил за тази история, но тези дни получих писмо от наш зрител, който ме попита дали имам снимка на Начо. Защото той имал. Та получих и снимка, и пояснения към нея:

“ Снимката е надписана: „майка ми и баща ми с компания на Бяла черква, 1938 г“

Лангерата е изправеният мъж. Жена му е с черната шапка под него. Според баба има две дъщери.

На снимката вляво от жената на Лангерата е Коста Пшилото (обущар), седнал върху жена си.

Вдясно от жената на Лангерата са майката (Евдокия) и бащата (Георги) на баба ми.

Най-вдясно са Антон/Андон Паяков (касиер на кланицата) и жена му

Според разказа на баба ми Начо Лангерата е извикал баща й Георги Бараков (католик, касапин и приемчик в кланицата, член на дружество „Юнак“) и заедно са издебнали зет му и малката му дъщеря на Бунарджика…“

Припомняйки историята в ефира на ПОТВ, получихме още подробности. Оказа се, че дядо Владо Тодоров е бил съсед на Начо – в Католишката махала. Дъщерите не са били три, а две. Лангерата е бил наистина красив мъж, харесван от жените, кибритлия по характер. Според бай Владо зетят е известен като Чавчо, увличал се по мотоциклетите и наистина е ходил с лепенка след „операцията“.. Първо получил предупреждение, че ще му бъде отрязана онази работа, но в крайна сметка Начо се смелил и посегнал само на ухото.

Доста време след този случай прелюбодействията в Пловдив рязко намаляват.

Иначе Чавчо бил свестен човек. В крайна сметка се развежда и жени за малката дъщеря. Било си любов.

Та яко някой си мисли, че едно време в Пловдив всичко е вървяло провинциално скучно, не е истина. Ето какви драми са се разигравали. Любов, изневери, ревност, отмъщение… Че то цяла шекспирова драма…

И да се вгледаме в лицата на хората от снимката – касапи, обущари,бакали, търговци…Пловдивчани решили да си отдъхнат на Бяла Черква. 1938 година.

Евгений Тодоров

Коментари [0]