Стига език на омразата!
Човекът заслужава поклон.
Заслужава даже да му се наведем още повече.
Ако позволи – да седнем в скута му.
И да пием мазно турско кафе – ако почерпи.
Длъжни сме му.
Ако не беше Той, можеше да си протестираме цяла зима.
Този път правителството падна от втория път.
Не заради бюджета и заради данък дивидент.
Бизнесът има подкожни мазнинки – както казваше един друг феномен, да издържи и на 30 процента.
Този път обаче се ядосаха и онези, които не плащат още данъци. Или не им е това проблемът
Те ни върнаха надеждата в бъдещето. Това вече сериозно.
Надеждата, че има едно ново поколение, което чак онзи ден открихме.
Видяхме – поне от екрана, една различна млада България.
Не локали, фенове, татуирани патриоти, биещи се ученички. И не масовка от младежки партийни организации.
Ако не беше Феномена, нямаше да разберем, че ги има На тях – една част живели и учили в Европа, изглежда им писна да гледат как лидери с 300 думи речников състав ни манипулират.
Тоест, освен всичко друго протестите бяха сблъсък и на два Българии, разминаващи се по интелигентност.
Вероятно е трудно да привлечеш на своя страна тези млади хора с повтарящи се елементарни изрази „за хората“ и за „социалната държава“. Да ги залъгваш с магазини пак за хората и да ги плашиш със Сорос.
Години наред повтаряхме, че на българина, ако не му се бръкне в джоба, няма да си мръдне задника.
Предполагам, че огромна част оат протестиращите нямат проблеми с личния си джоб. И ако не беше Пеевски, можеше да излязат, но не толкова много и по този начин.
Проблемът не е в един човек, разбира се. Не е и във видимата част зависими политици, анализатори и журналисти, които сега се опитват да дискредитират по някакъв начин хората от протеста.
Проблемът е в тези, които не виждаме, но обслужват системата. Те си стоят в кабинетите, хвърлят по едно око на телевизора и се подсмихват в очакване на поредната порция. Или поне на поредното увеличение на заплатата. Знаят отсега резултатите от изборите. Сигурни са, че протестиращите ще си тръгнат не след дълго – разочаровани.
И все пак – благодарим за лъча надежда.
Поклон!