В края на 1989 г., на попрището жизнено в средата, попаднах пред една завеса – отляво червена, а отдясно синя. Завесата бе открехната от Месир Воланд, наметнат с плащ червен и пронизващ ме с поглед зелен.
Откри се стълба, водеща към небесата. Месир попита: „Ти какво решил си, момко, с този блясък в очите?“ Отговорих: Нагоре по стълбата, към свободното небе. Добре, но трябва нещо да ми дадеш – дай ми вярата си.
Няколко стъпала по-нагоре Воланд отново ме пресрещна: „За да продължиш, дай ми парите си, ще ти ги умножа“.
Още по-нагоре Месир, вече с жълта плащеница, рече: „Дай ми 800 дни и ще бъдеш на върха“!“
След още стъпала Той беше вече със синьо наметало и поиска гласа ми, за да накаже виновните.
Малко преди върха,вече с наметалото на Феномена Батман,ласкаво ме успокои: „Смири се, вече си мой.“
Оттогава съм СмирЕнски.
Записал: арх.В.Маринов