Не помня кой беше казал, че първата глътка кока кола беше незабравима. Като първата целувка. За онова поколение, които първо мислеше, че става дума за алкохол, от който американците масово се напиват.
Кока колата беше символ на един друг живот, за който повечето млади българи мечтаеха. И затова когато Колата дойде в България, помислихме, че е паднала Берлинската стена.
„Мълвата се разнесе светкавично – пуснали са Кока Кола!
Тръгнахме на бегом – за пет минути стигнахме до Плод зеленчука на „Заимов“. Дадохме по 15 стотинки и надигнахме странните бутилки. Ужас! Имаше вкус на дървеници..“
Такъв беше един от разказите, които получихме в ТВ конкурса на Пловдивската телевизия „Трите най“.
Друг пък се сети, че „светото причастие“ е получил в сладкарница „Дунав“. Трети – в Тримона…
Отначало американската напитка се приемаше със смесени чувства. Имаше я на най-неочаквани места. Скоро обаче стана модна и дефицитна. Рядко я пускаха в обикновените магазини. За да си купиш няколко бутилки, трябваше да носиш празен амбалаж. Или да имаш връзки.
Цената си стоеше 15 стотинки, но не можеше да се намери. В заведенията на Балкантурист я имаше, но за 26 стотинки. Най-скъпа беше във Вариетето на Слънчев бряг – някъде към 80 стотинки.
България беше първата страна в соцлагера, която се осмели да произвежда кола. Историята може да се намери в стари публикации. Интересното е, че сме можели да договорим ексклузивитет за целия лагер – която друга страна иска да произвежда Кока кола, трябва да плати процент на България. Но някой се сеща какво ще се случи, когато руснаците един ден разберат, че трябва да плащат отчисления на България.
Руснаците и те не устояха на „западното влияние“, но започнаха с Пепси.
Лека полека забравихме за вкуса на дървеници. Измислихме „манджата“ – кола с коняк, най-вече със „Слънчев бряг“.
Някой откри, че с кола по-лесно се отвинтват клеясали болтове.
В средата на 80-те години проф.Найденов уж откри тайната формула на напитката и се канеше да стане милиардер.
Кока Колата е свързана завинаги с Пловдив. Тук, в Тексим, който вече го няма, беше производството. Идваше готов концетрат, който се разреждаше. Нашите се опитваха да разреждат допълнително, но машината отказвала. Докато един ден пробили дупка директно в корпуса и пъхнали маркуча. Така разакзва легендата.
В един период ни свършват доларите за концетрат и се преминава към бартер – с някакви малинови сиропи…
А сега младите си мисляте, че Кока кола е имало винаги…
Жребият определи за победител Ванеса Найденова.
Следващият ни въпрос е свързан с БРИГАДИТЕ.
Имаше селскостопански – студентски, ученически,
по едно време те бяха задължителни за цялото население, тъй като е нямаше кой да прибере и обработи реколтата.
Имаше бригади в строителството.
А преди 70 и повече години е имало НАЦИОНАЛНО БРИГАДИРСКО ДВИЖЕНИЕ. С безплатния труд на младите хора са построени проходи, ЖП линии, че и цели градове като Димитровград.
Въпросът ни е Какъв е бил девизът на тогавашните бригадири
А. ВЕЧНА ДРУЖБА!
Б. СОЦИАЛИЗМЪТ Е НАШЕТО БЪДЕЩЕ!
в. СТРОИМ ЗА РОДИНАТА!
Ето къде може да гледате телевизионното издание на ТРИТЕ НАЙ
https://www.youtube.com/watch?v=qttS9N8VV4w&t=36s
Смятаме да посветим на бригадите и бригадирското движение цяло предаване от рубриката ЗАПОМНЕТЕ ПЛОВДИВ 2024. Това ще стане на 14 ноември от 17.50, повторение на 16 по същото време.
Дотогава – разказвайте и ограмотявайте младите
Този текст и предаването са част от проекта „Запомнете Пловдив 2024“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“ в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциацията на европейските журналисти – България.
