В голямата шуметевица около искания от президента Радев референдум има една добра новина. Петата колона в България не се консолидира, не приема президента за безспорен лидер, а редиците й се разбъркват.
Близки на Радев го напускат, БСП не се хващат на въдичката, в ИТН не се чувства ентисиазъм.
Възпяващите референдумната демокрация се чувстват прецакани. Толкова години проправяха пъртината, а сега трябва да дадат път на президента, който до вчера се правеше на разсеян.
От „Възраждане“ даже подхвърлиха нещо много интересно – че президентът „получи инструкции“.
Значи има някой който дава инструкции – на „Възраждане“ може да се вярва, те със сигурност познават какво се случва в редиците на това, което условно наричаме „пета колона“. И къде е Щабът.
Та от Щаба вероятно са решили, че усилията на досегашаните познати противници на еврото се изчерпват и трябва да бъде пусната в ход тежката артилерия. Като последна възможност да се спъне България в поредната й важна крачка към лошия „Колективен Запад“.
„Инструкциите“ би трябвало да бъдат съпроводени и с пренасочване на някакви парични потоци. Как преди години изведнъж Волен Сидеров намери пари за проруска телевизия, а след това някой спря тези пари?
Радев е достатъчно опитен политик, за да знае, че мотивите – поне това, което посочва досега, са твърде слабички. Да се позоваваш на липсата на консенсус е несериозно В световната политика има само един пример на национален консенсус – на увереността на севернокорейците, че и следващият им вожд ще се казва Ким.
Намеци от типа, че има проблеми с „покупателната способност“ на българина, са твърде неубедителни. Кой разбрал за какво става дума, кой не разбрал. По-добре да беше казал, че хлябът ще стане 2 евро и че ще ни вземат спестяванията. Противниците на еврото по принцип обичат по-директните внушения.
А може би никой не го е командвал, а просто сам да е решил, че е време да даде поредния знак, че отработва една минала подкрепа.
Каквито и да са причините за този ход, той дойде навреме. Втори ден няма голяма катастрофа и убийства. Ако не беше Радев, с какво ли щяха да ни занимават?