Цели 25 години живяхме с надеждата, че Русия ще стане една по-добра страна, но това не се случи. Русия е изпаднала в някаква реваншистка лудост. Допитванията показват, че ако сега има президентски избори, Путин ще бъде преизбран с 80 процента. Русия – това е Путин. Без Путин няма Русия. Така мислят мнозина. Постепенно си припомняме, че ние сме хора на войната – просто защото друго не знаем. Ние винаги или сме водили война, или сме се готвели за следващата. У нас войната е издигната в култ.
Ето какво пише военният министър Куропаткин на цар Николай Втори: „Ваше императорско величество! През 18 и 19 век Русия в продължение на 128 години води войни, мирни са едва 72 години. От всички тези войни само пет са отбранителни, останалите са завоевателни”. През 20 век не е по-различно: руският човек не е привикнал към мирен живот. Той винаги е живял във война и в името на държавата – никога не е живял заради самия себе си. Руският човек има специално отношение към смъртта. А самата страна дълбинно не е способна да води цивилен, нормален, мирен живот.
***
Днес в Томск и в други градове в събота и по празниците на пенсионерите им раздават безплатен бял хляб. Вече се печатат купони за храна. Държавата икономисва от парите за най-бедните, за да харчи за война. Но да не си мислите, че някой ще излезе на улицата да протестира. Не! Непрекъснато чувам едно и също: „Да, обаче си върнахме Крим. Трябва да стискаме зъби”.
От Донбас пристигат ковчези, тайно погребват мъртъвците в безименни гробове. И пак повтарят: „Трябва да стискаме зъби. И да си държим езика зад зъбите. В Донбас не се бият руснаци. Когато защитаваме една свещена кауза, ако се налага – ще лъжем. Цялата страна ще лъже”. И тя лъже. Лъжата се е превърнала в ритуал. Вече почти никой не говори истината. Нейният глас се чува все по-рядко. Например, когато се обаждат хора като онова танкистче с тежки изгаряния, чиято снимка видях в интернет: „Там се бият хора, които са взели кредити или изплащат ипотеки. Бият се за пари. Има и осъждани. Разбира се, пропагандата също въздейства. Лично аз вярвах, че ще се бием срещу фашистите. Трябваше да си скъсаме пагоните и да замажем регистрационните номера на машините. Путин е хитър. Официално непрекъснато повтаря, че в Украйна няма руски войски, а на нас вика: „Давай, давай, по-бързо!”.
Светлана Алексиевич – носител на Нобелова награда за литература.
Публикация Пламен Димов
