Като дете чаках края на годината заради две неща – освен подаръците, разбира се.
За Нова година мама правеше руска салата и баклава. Само тогава.
Баклава имаше цяла година в сладкарниците, но не беше същата – беше с фастъци, а не с орехи и без масло.
Руска салата обаче беше трудно да се намери. Може би само в скъпите ресторанти.
В онези времена не навсякъде имаше хладилници и всяка храна със сурови яйца беше рискова. А готова майонеза нямаше. Появи се – може би 70-те години. Мисля, че я правеха в Бойчиновци.
Та преди това домашната руска салата се правеше с домашна майонеза. Искаше много бъркане. Докато се появи едно чудо на техниката, за което много малко хора си спомнят – миксерът с водна турбина.
Уредът приличаше на днешните миксери, но нямаше електромотор. В долната час имаше перка, върху която се изливаше силна струя вода от чешмата – връзката ставаше с обикновен маркуч. Някой път от налягането маркучът се измъкваше, водата оливаше майсторите, но го преживявахме. Освен всичко друго това си беше и прекрасна детска игра.
Вътре в миксера се слагаха яйцата, захлупваше се с капак, на който имаше чащка, която пък се пълнеше с олио. Чашката имаше дупчица и олиото капеше ритмично върху яйцата.
Останалите ппродукти се намираха. Само шунката не винаги я имаше, но все й се осигуряваше заместител.
Та така на Нова година празнувахме с Руска салата. Чак след години научихзме, че в Русия й викат Френска салата или Салата Оливие.
Някъде 70-те години готова руска салата сес появи в така наречените Кулинарни магазини, но вкусът й беше доста компромисен. Продаваше се на килограм и се слагаше в груба амбалажна хартия промазана от едната страна.
През 1968 година с моя прятел и съквартирант Драган, бог да го прости, бяхме студенти в София и след като са аклиматизирахме решихме да навлезем в столичния светски живот. Да отидем на хубав ресторант, където да пием водка с руска салата.
Избрахме ресторант „Опера“. Първият ни опит беше несполучлив, защото се оказа, че нямаме вратовръзки. Тогава имаше такива правила в по-представителните ресторанти.
Донесохме си от Пловдив абитуриентските вратовръзки и влязахме. Както бяхме планирали – започнахме с водка и руска салата. Салатата беше едно кубче стотина грама, но удоволствието беше голямо. Чувствахме се аристократи.
След промените 1989 доста хора се ориентираха към свободната ниша със салатите.
В супермаркета, който фирмата ни създаде – най-добрият в града за времето си, малко преди Коледа продадохме за броени часове поне 100 кила руска салата.
Работливи жени бяха отворили цехче за салати в Тракия, по Коледа отпред чакаха на опашка търговци. Жените не смогваха да отговорят на търсенето.
Онзи ден отивам в магазина отсреща и питам собственика Румен колко руска салата е продал. Той тъжно вдигна два пръста – две кутийки.
Дали вече има пренасищане на пазара? Дали й мина времето? Не знам дали я предлагат в ресторантите още?
Отворих напосоки менюто на един ресторант – салатите са: Цезар, японска Уакаме, гръцки Дзадзики и Тиро, италианска Пинцанела, спанак с киноа… Е, и шопска за патриотите.
Иначе майонези има всякакви. Може би първият голям производител се появи в Пловдив през 1994 година – „Краси“. Имаше май някакъв спор около дизайна на кутийките, които изглеждаха като тези на познатата до този момент социалистическа майонеза.
Внук ми като стана на десетина години изведнъж прояви интерес към руската салата – може би наследствено. Мине – не мине и жена ми мушкаше в ръката листче със списък на покупките – научих го наизуст: 3-4 средно големи картофа, 3-4 моркова, майонеза „Краси“, буркан кисели краставички, кутия грах и два кренвирша „Кен“. Слад час два всичко това се превръщаше в два буркана руска салата. Малко оставаше и за мен.
Дали има някаква връзка, но внук ми от известно време прави рекламни клипове за „Краси“.
Тази година на Коледната трапеза имаше уж всичко. Нещо обаче ми липсваше. И попитах дали нямаме Руска салата. Оказа се, че има.
Какво му трябва на човек повече?