Източник: ПОТВ 08:07
©

И инж.Александър Константинов /бивш зам.кмет и не само това/ се реши да напише спомени. Той е видял много неща в живота, а и не спира да се вълнува и от ставащото днес, така че да очакваме интересни мемоари.

Ето първото писмо, което получихме:

„Колективната памет на един град се съхранява като мозайка от спомените на хората, които са живели в него. Искам да разкажа моите най ранни спомени от Пловдив, докато все още мога. Много мои приятели си отидоха и затова не знам кога ще дойде моят ред.

Най-ранните ми спомени са от малките триетажни блокчета в началото на ул. „Славянска“. Блокчетата са строени през 1950 – 1951 година и бяха служебни на завода за ремонт на камиони „Васил Коларов“ . По късно на базата на този завод се роди комбинатът за мотокари „Рекорд“. Баща ми е бил изпратен на обучение в СССР в подобен завод заедно с още десетина души, които са ги подготвили за кадри на завода.

Аз съм роден през 1949 год., но първоначално съм живял в София, откъдето е майка ми, и в началото на 1951 год. съм дошъл в Пловдив, когато баща ми се е върнал от СССР.

В трите блокчета на ул. „Славянска“ и ул. „Иван Асен“ живееха само кадри на завода, като имаше автобуси, които ги караха на работа. На същата улица, но на четните номера имаше хубави големи къщи, където живееха известни пловдивски фамилии – Обрейкови, Калпакчиеви и др. В началото на улицата имаше дъскорезница – на кръстовището с ул. „Иван Асен“. По късно тази дъскорезница изгоря при голям пожар. Срещу нея на мястото на сегашния бизнес център и Инвестбанк имаше някаква фабрика, като не си спомням какво произвеждаше, но там започва старото Асеновградско шосе. Там имаше една известна книжарница – при Кръстьо, където си купувахме ученическите пособия. Улицата „Найчо Цанов“ беше малка, но имаше голям канал. Там като деца ловяхме жаби.

Сточна гара тогава си беше разтоварна гара. Улица „Богомил“ не беше павирана и там вървяха големи каруци с биволи ( или волове) не знам, но през зимата имаше половин метър кал, а през лятото облаци прах.

Близо до сегашната къща на кмета Тотев имаше фурна, където цялата махала печеше всичко – от баници и питки до агнета.

Аз съм учил до 8 ми клас в училище „Душо Хаджидеков“, което тогава беше по малко. Имах интересни съученици – Владо Янев, Стефан Цапрев ( Теразини), Венчето Дублекова ( Колеманова) – беше директор на „Патриарх Евтимий“ и други известни пловдивчани. Спомням си добре и Католишката махала с нейните тесни улички, малки къщи и прахоляка. Близо да нас беше Военна болница. Тогава беше много по малка и на два етажа. Помня големият пожар, когато болните ги изкарваха на дюшеци и на носилки. След това я ремонтираха, увеличиха етажите и построиха и допълнителното крило, където сега и поликлиника.

Наблизо на ул. „Аспарух“ живееха баба ми и дядо ми – бегълци от Македония. До тях живееха семейство Аргирови – бабата и дядото на близнаците Братя Аргирови. Баба ми и тяхната баба бяха сестри, така че сме втори братовчеди. Баба ми беше набожна и помагаше на църквата „Свети Спас“, така без заплащане или други предимства. Моите родители работеха и ние с брат ми свикнахме от малки да се оправяме самички. Така беше не само с нас – всички деца от блоковете бяха на такъв режим. В двора образуван от трите блока се правеше всичко – проскаше се прането, печеха се чушки, правеха са компоти, а вечер на пейките се събираха жените на приказки.

На кръстовището на ул. „П. Д. Петков“ и ул. „Капитан Райчо“ имаше кръчма- мисля,че се казваше „Топалчето“. Там можеше да ядеш жабешки бутчета, жалви и други деликатеси. По улицата се продаваха жабешки бутчета на връзки и не бяха скъпи.

Там построиха и блоковете на КЦМ – някъде около 1956 год. Тези блокове с масивни стени сега са срещу колелото на ул. „Богомил“ и ул. „Петко Д. Петков“. Там живееше и семейството на съпругата ми Елена, защото работеха в КЦМ. Така ние се познаваме с Елена още от детските години и училище „Душо Хаджидеков“.

Сигурно има и други хора, които могат да разкажат повече за този квартал заключен между бул. „Цар Борис Трети“, бул. „Христо Ботев“, бул. „Източен“ и бул. „Мария Луиза“.

Дано съм бил полезен…