След 8 ми клас имаше две възможности – да уча в Английската гимназия или в гимназия „Лиляна Димитрова“. Тогава още нямаше Математическа гимназия, а в „Лиляна Димитрова“ имаше паралелки със засилено изучаване на математика. Това наклони везните, защото математиката ми вървеше повече от другите предмети. Ние бяхме само момчета мисля, че 27 души, а имаше и паралелка само момичета. Подбора беше много строг и реално в класа нямаше слаби ученици. Не става дума за някаква елитарност, защото ние учехме при същите условия, като учениците в другите паралелки, но конкуренцията беше много силна. В контролните въпроса беше не дали ще решим задачите, а кой ще ги реши първи. Учителският екип беше много силен и това повдигна нивото на знанията високо. Няма да посоча имена, защото сигурно ще пропусна някой, а те всички бяха много добри.
Директорът на гимназията Пенчев държеше много на дисциплината и спорта. Наши съученици редовно печелеха купи в различни спортове. За високото ниво на моите съученици говори факта, че всички след това продължиха във университетите. Повечето станаха известни инженери, преподаватели, лекари и писатели. За съжаление има и такива, които ни напуснаха преждевременно. Няма да споменавам имена, защото никой от тях не ме е упълномощил за това, но мога да кажа, че се гордея със своите съученици.
Естествено всички бяхме комсомолци. За моя гордост и отговорност моите съученици ме избраха за комсомолски секретар и така завърших гимназията. Другото, за което се гордея, че бях определен от ръководството за знаменосец на гимназията. В последният клас предадох знамето на следващият знаменосец Анести Тимчев, който беше в следващият випуск.
В последният клас с още един съученик се класирахме на национално ниво в олимпиадата по физика. Реално това беше математически конкурс, защото се решават математически задачи от областта на физиката. След вътрешни състезания на 12 души във Физико математическият факултет на Софийски университет се излъчи отбор за международните състезания от 3 души, като аз бях четвърти – първа резерва. Нашият отбор се върна от Австрия с един златен и един сребърен медал. На всичките 12 души беше издаден документ, че са приети във Софийски университет, но аз си кандидатствах на общо основание във ВМЕИ“ Ленин“ София и след 2 отлични оценки на приемните изпити се записах във факултета за машинни инженери. Започна нов етап – студентството в София.
Очаквайте продължение…
