Темата за бригадите едно време се оказа, че е като изоставена златна мина – за тези, които събират късчета от миналото, за да добавят нови щрихи към историята ни.

Още с обявяването на темата започнахме да получаваме писма със спомени. Ето откъси от някои от тях:

Ива Краева:

Темата е много симпатична. Скоро си мислех за бригадите по някаква телепатия 🙂 Няма как да не се включа.

Повече от моите спомени са в комбинати.

Стамболийски и може би още някъде. Не помня къде. Спяхме в бараки с плац и обща баня навън.

Чистили сме зелен фасул на конвейр – /лента/, изтърбушвали сме чушки, нареждали сме корнишони в буркани .. Мила съм буркани е един голям казан, с веро, много пяна и тук там счупен буркан. Още имам белег на кокалчето на дясната ръка от остро стъкло. Вързвали сме лози. Но най-удивителната и вълнуваща бригада ни беше бране на рози. Село Зелениково. Хазяите скромни хора в обикновена, бедна къща. Ставаше се в тъмно, защото розовите цветчета се берат докато са тежки от росата и неразлистени още. Беше романтично, на един и същи блок всеки ден защото, докато берем, след нас розите цъфваха отново … Понякога имаше много кал между редовете. Раздаваха ни ботуши, затъвахме до колене. Но така или иначе, никога няма да забравя нашият розобер. Било е 82-83 година

Арх. Валентин Маринов:

…И един спомен за любимата ми учителка по Български език и литература-Мила Павлова, която ме вдъхнови да прочета това, което съм прочел.Гвоздеят на преподаването й беше да ни прочете в оригинал стихове, посветени на нея, написани на амбалажна хартия,от Димитровград!

Арх.Олег Каразапрянов:

Вероятно много от тези, които са взимали участие в ученическите селскостопански бригади, все още имат чудесни спомени от тях. Далече от контрола на родителите бригадирите прекарваха незабравими дни. Разбира се, трябваше да се спазва някаква дисциплина, за която следяха ръководителите на бригадите. Бригадите имаха продължителност около двадесетина дни и бяха задължителни за всички гимназисти. През тези бригадирски дни много от момчетата станаха мъже,както и доста момичета станаха жени. Разбира се, тези преживявания се помнят за цял живот.

Не знам каква полза имаше от селскостопанските бригади.

За съжаление, имам един много трагичен спомен от една ученическа бригада.Една наша съученичка Иванка беше убита по най нелеп начин.Било е по тъмно. Не разбрах от кого е бягала и кой я гонил. Явно е била заплашена от нещо.Тичала е към някакви селскостопански постойки да търси защита.Някакъв пазач на постройките изскача пред нея със заредена пушка, казва и да спре. Но тя не спира.Пазачът стреля и убива Иванка..

Времетраенето на директното предаване, което се излъчи по Пловдивската телевизия, не стигна, за да чуем всички желаещи. Затова се наложи на другия ден да организираме извънредно предаване.

Линковете към двете предавания може да намерите по-долу.

Най-напред да обясним за какво става дума – за тези, които не са ходили никога на бригада.

Използването на безплатен труд започва в най-дълбока древност – робство, ангария, концлагери и т.н. Този труд се оказва не особено производителен, тъй като се използва принуда. Да се намери идеологическа мотивация на труда се правят опити в Италия по времето на Мусолини.

Този модел се използва в България след 1946 година. Девизът е: „Строим за родината“. И наистина – хиляди младежи вярват, че наистина строят за родината и се трудят до изнемога

Бригадири участват в строежа на град Димитровград (десетки жилища, завод „Вулкан“ и др.), на пътната мрежа на днешната община Димитровград, Азотно-торовия завод в Стара Загора, както и обекти в цяла България: пътя през Прохода на Републиката, железопътни линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите „Александър Стамболийски“, „Георги Димитров“, дигата на река Марица и др. Строят се електроцентрали – 10, изграждат се индустриални предприятия, построени са 2550 км далекопроводи, 8800 жилища, нови училища, детски и здравни домове, болници и др. През 1946 – 1948 година 87 хиляди младежи вземат участие в движението.

В Пловдив бригадири прокарват алеите на Джендем тепе.

Бригадирското движение се оказва ковачница на кадри за Партията. Оттук излиза един от първите мъже в Полтибюро – Пенчо Кубадински.

Днес могат да се срещнат много романтични описания на бригадите – вечери край огъня, закачки, а често и любов. А трудът е бил много тежък – въпреки че от запазените снимки ни гледат усмихнати лица. Забравя се, че в повечето случаи това са режисирани снимки.

За романтиката на бригадите разказа гостът в студиото Ирина Милчева, която като ученичка е участвала в много бригади, преизпълнявала е нормата някой път с 300 процента и е обявена за ударник.

Идват журналист да вземе интервю от нея. Това си беще голяма награда.

Имаше зрители, които обаче не споделиха романтичния прочит на историята. Те признаха, че са мразели бригадите и по всякакъв начин са гледали да ги избегнат – с фалшиво медицинско, примерно.

Според Боян Ранделов бригадите са били насилствен труд и нищо повече.

Известният с антикомунистическите си убеждения Георги Жеков декларира, че не е бил на нито една бригада, на съботник даже не е ходил.

Няколко души разказаха, че отклоняването от бригада без причина е водело да наказания. Вероятно се е вписвало в досиетата, които преследваха хората до края на живота им.

Друг зрител бил включен в категорията „Петна в нашето ежедневие“

Най-назад във времето ни върна 94 годишният дядо Владо Тодоров. Макар да е бил изключен от младежкия комунистически съюз, е ходил на бригада през 1949 година. Строяли са пътя Лилково-Персенк. И въпреки тежките условия си спомня за онова време с умиление – там е срещнал бъдещата си съпруга. Там е пламнала любовта им и в крайна сметка живели заедно десетителетия…

Гълъб Костадинов пък е работил на „национален обект“ – както се казваше: на строежа на АЕЦ в Козл

©
одуй. За него спомените са как е нямало топла вода за къпане, за опашките при мивките и тоалетните.

Липсата на елементарни хигиенни условия е била характерна за повечето бригади, но тези детайли обикновено се забравят от изповядащите романтиката.

Живко Желев заяви, че хубавите моменти са били повече и ни припомни две бригадирски песни, които са се пели на забавите вечер. Едната е „Разтегни, Андрей, акордеона“.

Той разказа аи за международните бригади – бил е в Полша, където даже им платили някакви злоти. И полякини наоколо – радост голяма.

Христо Николов пък разказа, че в един момент и в България започнали да плащат на бригадирите, това ги карало да работят повече. Той специално спечелил 200 лева, защото искал да си купи фотоапарат Зенит М. И да смени старата Смяна 8.

Евгений Тодоров си спомни как от Руската гимназия били на бригада и им обещали някакви пари, но накрая ги накарали да се подпишат, че „даряват“парите за костюми на Хора за руски и съветски песни. Та оттам намразил всичко руско.

Според някои зрители икономическият ефект от бригадите е твърде спорен, но вероятно е имало и други цели. Цареше убедеността, че трудът възпитава. По тази тема говори през 30-те години и самият Химлер – шефът на фашистките СС. Не случайно на хода на концлагерите тогава пише „Трудът те прави свободен“.

Появи се йерархия. Някои по-амбициозни бригадири се издигаха, получаваха нещо като пагони със звезди. Организираха си щабове, в тях привличаха да им помагат по-привлекателни девойки…

Освен на някакви трудови навици бригадирите се учеха на дисциплина, виждаха неща, които им са непознати. Живееха обикновено в къщи на местни селяни, виждаха мизерния им живот и тежкия труд..

В един момент бригадирското движение от първия етап изчерпа потенциала си и се мина основно към ученически и студентски бригади в селското стопанство. Още по-късно в прибирането на реколтата бяха включени всички предприятия – по график.

Едни работеха съвестно, други имитираха дейност, трети крадяха селскостопанска продукция и се налагаше да ги обискират на тръгване…Имаше случаи, когато на полето в калта работят хирурзи и цигулари, а селяните ходят в това време да разгледат Пловдивския панаир.

С края на тоталитарната система бе сложен край на бригадите.

Как сега се прибира реколтата – никой не се интересува.

Най-близката бригада е някъде в Съединените щати…

Но е хубаво да знаем повече за тези забравени събития…

Ето и линковете към двете предавания.

https://www.youtube.com/watch?v=IQgtOypSMbo

https://www.youtube.com/watch?v=Qy0SmxXI9nQ

Този текст и предаванията са част от проекта „Запомнете Пловдив 2024“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“ в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциацията на европейските журналисти – България.