Източник: ПОТВ 12:17 / 19.05.2025
©
Покрай поредната загадка от рубриката на ПОТВ „Трите Най“ си спомних много неща за Вегариана в Пловдив.
Вижте на https://www.youtube.com/watch?v=4K1P8af9-P0
Става дума за ресторанта, който беше на ъгъла на „Гурко“ и „Отец Паисий“ – днес е „Унико“, преди 100 година тук е била Първа Шуменска Бирария.
Арх.Олег Каразпрянов също си е спомнил много неща от едното време и ни изпрати поредните си спомени
https://3nai.blog.bg/regionalni/2025/05/18/za-vegetarianskite-restoranti-v-plovdiv-sofiia-i-burgas-spom.1950669
Много читатели и зрители добавяха свои спомени – едни си спомниха за картофените кюфтета, други за макароните на фурна. И още – таратор, гъби с ориз, печена тиква, крем карамел.
Някои са го наричали „стола на бавно умиращите“. Тъжно.
Едни представят Вегетариана като кулинарен рай, други – като миризлива дупка
По време на избори там е имало открита изборна секция. Сигурно и хоро се е играло отпред – в чест на блестящата изборна победа.
Арх.Каразапрянов е добавил и спомени за Вегетарианския ресторант в София, в който и аз съм ходил като студент. Та реших и аз да добавя нещо от себе си. Да обогатя и софийската история, където този ресторант се споменава, но поне аз не намерих нещо по-любопитно.
Намираше се в началото на ул. „Гр.Игнатиев“ – малко преди днешния площад Гарибалди. Влизаше се навътре и малко под земята.
Говоря за 1968-1970 година.
На обед беше претъпкано. Беше чисто и евтино. Изяждаха се стотици порции боб, който беше някъде около 20 стотинки.
Старият фасул не можеше да се намери в другите ресторанти. Нямаше въобще евтини постни ястия. Моето обяснение е следното: в онези времена цената на храната в ресторантите се формираше по твърда формула. Ако себестойността излиза 12 стотинки, примерно, в менюто струва не повече от 20 стотинки. А каква може да бъде печелбата от порция за 20 стотинки? А от тройка кебепчета с гарнитура на цена 1 лев, примерно, вече има друга принадена стойност.
Повишеното търсене на евтина боб яхния доведе до една хитринка. В менюто имаше обикновен фасул, евтин, и такъв СЪС ЗЕХТИН. Порцията беше вече 50 процента по-скъпа – в нея се калкулираше вносния зехтин. А колко имаше вътре от него – божа работа.
Та още към 12.30 като си поръчаш боб, ти отговаряха, че е свършил и има само такъв със зехтин. Едни се мръщеха, но махаха с ръка, други се отказваха заради десетте стотинки оскъпяване.
Имаше един сервитьор – от старата щкола, както се казва. Невероятно любезен. Препоръчваше сам някои неща с уговорката „ако не ви хареса, ще ми го върнете“. Номерът минаваше, тъй като се препоръчваха по-скъпи ястия.
Един единствен път видях клиент, който върна горещо препоръчаното ядене. Било много солено. И не го плати.
Същият любезен сервитьор – а вероятно не само той, имаше един номер. При плащане описваше поръчката пред теб, подреждаше цените в тефтера едни под други, след това ги събираше за секунда. Филийка хляб струваше 1 стотинка, тази стотинка той преместваше една колонка вляво и така ставаше 10 стотинки. Това му беше кяра, тъй като в този ресторант клиентите рядко даваха бакшиш.
Върхът в менюто беше ВЕГЕТАРИАНСКА ДРОБ СЪРМА. Струваше цели 39 стотинки. Приличаше на истинска дроб сърма, но нямаше дроб, а грах, картофи и други зеленчуци. Имаше вкусна заливка отгоре, и лъжица кисело мляко отстрани.
Като се връщах от София, майка ми ме разпитваше как живея без майчина грижа в столицата и особено какво ям. Описвах без особен ентусиазъм менюто в мензата, но с възторг вегетариантската дроб сърба в ресторнта на Графа. Майка ми се стараеше, но не можеше да я направи по същия начин. Особено заливката. Аз не й спестявах оценката си.
Един ден майка ми се вдигна от Пловдив – да отиде на гости на сестра си, леля ми Анка, в София. В програмата влизаше и посещение във Вегарианския и дегустация на този прочут специалитет.
На входа на ресторанта срещу нас се зададе някакъв господин с вид на стар софиянец – от буржоазно време. С мека шапка. Погледна ни и кимна учтиво на майка ми. Тя също го поздрави с полуусмивка. След което се разминаха…
Като седнаха, я попитах кой беше този човек.
Тя въздъхна и призна, че е стара нейна любов. Отпреди 9 септември 1944 година. Не се били виждали може би 25 години. Но се познали…
Студентството свърши и се прибрах в Пловдив. Тук намерих пловдивския вегетариански ресторант, но такава дроб сърма не намерих. Имаше обаче други вкусни неща.
И тук беше пълно по обед. Беше на самообслужване, помня на опашката редом чакаха циганки – оставили метлите си пред вратата, и лекари и адвокати – примерно. И Златю Бояджиев. А до него един просяк с някакви чехли, с вълнени чорапи с оголени пети.
На просяка май му даваха без пари.
Един ден човекът изчезна.
Заведението бе мърляво, но имаше особен артистизъм.
Един ден заведох на обед няколко софиянци – кинаджии. Предполагах, че ще оценят артистизма. Те обаче се намръщиха и предупредиха повече да не ги водя в такива заведения.
Не ги вълнуваше това, че на съседната маса обядва самият Златю Бояджиев. Или Мамин Кольо. И че могат да хапнат пържен патладжан с доматен сос, какъвто няма никъде другаде.
Днес на това място има не лош ресторант. Но напълно безличен.
А софийският ресторант станал чалготека. На други места в столицата обаче продължили традицията….
А тук – само спомени. Макар Пловдив и специално Прослав да са били центрове на вегетарианството.
Справка:
Появата на Вегетарианския квартал св Прослав се дължи на създаването на вегетарианското стопанство, основано със съдебно решение на 27 юни 1925 г. в село Мечкюр (впоследствие село Прослав, а днес квартал на Пловдив). Целта му е колективно обработване на земята, общо ползване на благата и осъщестявване на принципите на вегетарианското движение, пише изследователката и жителка на някогашното с. Прослав Димитрия Вангелова – Иванова в книгата си „Старият Прослав 1855 – 1955“.
В разговор с авторката в студиото на ПОТВ сме фантазирали какво би станало, ако в Прослав се открие вегетариански ресторант , който ще се казва „Толстой“ Големият руски писател, наследник на стар дворянски род, е сред най-големите пропагандатори на вегетарианството. И как ще тръгнат насам туристи от цял свят за хапнат нещо автентично вегетарианско по рецепти отпреди 100 години.
Впрочем, на стената във Вегариана в Пловдив имаше голям портрет на Толстой.
Дали се пази?
