Ризите са стари колкото света. Не случайно в Библията се дават наставления какво да правят онези, които имат цели две ризи. Не цървули и ушанки, примерно, а ризи.
Не знам какво би ни казал Изкуственият интелект за ризите, но ние се опитахме да съберем спомени на живи хора от последните 60-70 години.
Става дума за времето, когато българите вече бяха избрали своя път – пътя на ризите с яки.
Не пътя на ризите без яки – като днешните иранци, примерно, или на рубашките…
От конопени и ленени ризите бяха станали памучни, бархетни, басмени, намираха се по гардеробите и копринени. Официалните ризи се носеха с копчета за ръкавели.
За разлика от много други неща по времето на соц-а, ризи имаше достатъчно. Даже добре опаковани и разнообразни. Не бяха скъпи, но не бяха и евтини – някои хора пестяха като им сменяха изхабените яки.
Тези, които искаха нещо по-пъстричко, си шиеха ризи по поръчка.
Дефицитни бяха кадифените маркови ризи и особено дънковите – имаше ги само в Кореком.
Имаше някакви моди през годините – ризи с дълги остри яки или с къси, с високи отворени яки, „чешки“ – като Карел Гот, който го помни, допълнително вталени ризи, с жабо отпред, с шалче и т.н.
Незабравима ще остане ерата на дедероновите ризи – внос ог ГДР, от напълно изкуствен полупрозрачен плат, който не се цапа. И с моряшка фланелка отдолу. Ръкавите – запретнати два пъти. В училище не пускаха с такива ризи.
Още спомени за ризите може да чуете в поредното предаване на Пловдивската телевизия от рубриката „ЗАПОМНЕТЕ ПЛОВДИВ“, което ще се повтори в неделя, 28 септември, от 16.20
Ето къде може да го намерите на запис:
https://www.youtube.com/watch?v=7PIbI_MhbHc