Автор: 3nai Категория: Регионални
Прочетен: 0 Коментари: 0 Гласове: 0


Улица „Патриарх Евтимий“ се промени през годините. Изчезнаха много сгради, избледня споменът за хората, свързани с нея. А част от улицата престана да бъде улица.

Та решихме да съберем още спомени – докато има кой да си спомня. През 2003-а в рамките на рубриката „Запомнете Пловдив“ документирахме много неща, оказа се, че има какво да се добави.

Та улицата започва с бившата хлебарница „Корона“ – от нея поколения пловдивчани си купуваха хляб и закуски.

На 10 ноември 1989-а новината, че е паднал Тодор Живков, съобщена в новините в 18 часа, се разнася мъниеносно по Главната, хората тичат в „Корона“, където има радиоточка, да чуят следващата емисия. Не могат да повярват, че е истина.

Радиоточката обаче предава Радио Пловдив, а там имат твърда програмна схема и не я променят с извънредни вонини.

Направи се опит в по-ново време да се продължи традицията с хляба и закуските, но неуспешно.

Над „Корона“ е бил Спортният диспансер. Тук е идвал на рехабилитация Гунди. През 70-те и 80-те години настаниха редакцията на вестник „Комсомолска искра“.

Горните етажи бяха ремонтирани основно последните години, новите собственици възстановиха даже първата табелка с номер 1.

По-нататък имаше фризьорски салон, магазин за колбаси и полуготови храни, до някое време хотел „Астория“ посреща туристи – има снимки с автобуси пред хотела.

През 60-те години се появява емблематичното кафене „Астория“ с масичките отпред, на мястото, където имаше улица.

Преди кино „Балкан“ имаше каса за билети на „Концертна дирекция“ и канцелария на вестник „Отечествен глас“.

За кино „Балкан“ и за Павлето сме разказвали много пъти. Над салона бе администрацията на „Кинефикация“, над нея – Профсъюзите.

Срещу киното е „Гражданският клуб“, който става Клуб на културните дейци, но при строежа на хотел „България“ сградата бива пожертвана.

В Клуба са влизали много известни пловдивчани, на горния етаж бащата на Ирина Чмихова прожектира съветски филми – за говорещите руски в Пловдив.

По-малко спомени има за дясната страна на улицата – там сега няма нищо останало. Има „копчета“.

93 годишният дядо Владо Тодоров обаче ни помогна. Той си спомни за една кръчма, до нея цветарски магазин, оказион, ваксаджийница.

Други зрители споменават прочутия за времето си магазин „Америка“ – вероятно колониал, в който се продават осолени риби, маслини, цитруси, през войната рошкови…

В началото могат да се видят семкаджии, не е забравено името на арменеца Торком, който облича копчета във входа до „Корона“.

Дядо Владо си спомни, че на първия ъгъл вдясно – като се пресеча Главната, там, където дълги години беше Фотото, е ималож магазин за детски играчки. Държал го е Пепо, евреин, хубав човек.

След магазина имаше в по-ново време Приемна на вестник „Отечествен глас“, дълги години срещу хотела беше сладкарницата, известна като „Млекото“, по-късно я срутиха, за да направят паркинг за хотела.

Улицата си беше оживена, има снимки с много паркирали коли пред хотела.

Преди „Рибката“ е била кръчмата на Народняка. Клиентите си имат свой език. Като поръчваш „кон“ ти носят вино. „Кон с талига“ означава вино със сода.

Успяхме да съберем доста факти около историята на ъгловия ресторант, известен много години като „Рибката“. Сградата е построена от преселници от Македония. Преди „Рибката“ е била гостилница „Пролет“, а още по-преди сладкарница „Охрид“.

На твърденията, че асортиментът на риба бил ограничен, опонира зрител, който е работил в ресторанта през 60-те години. Според него там е имало редовно даже чига и есетра. Да не говорим за маришка риба.

Христо Николов внесе уточнение – през 1971 година излиза забрана за ловуване на есетрови риби и менюто бива съкратено. Остават основно маринована цаца и филе скумрия на скара.

През 1973 година голяма гроздова ракия струва 40 стотинки. Заведението се посещава от известни пловдивчани.

Отсреща е кооперацията на Томасян, над аптеката дължи години живее известният актьор Димитър Панов – бай Пано.

Преди хотел „България“ на това място има бирария с градина.

На входа на старата сграда, където беше администрацията на „Балкантурист“, сложиха една от първите италиански кафе машини и машина за сладолед. Там продава Иван, познават го всички. Пускат и уиски по 12 лева бутилката.

Първата сграда след „Отец Паисий“ е болницата на доктор Чомаков. По-късно стана Дом на здравните работници. А отдолу беше столът на спортистите.След Дома е било Фото Стаменов.

Атанаска Адамова описа известния пловдивки фотограф като добър човек, винаги учтив с клиентите.

Там някъде е била точиларницата на Кольо Американеца. Той наистина е бил в Америка, оттам си донася машините. А на стената окачва голяма картина с изглед от Ню Йорк и Статуята на свободата…

Та доста имена от историята на Пловдив възкресихме, ще се опитаме да направим филм за тази улица. Зрители ни обещаха снимки…

Дали не би трябвало тя да беше запазена в по-голямата си част?

Унищоженият Граждански клуб бе дело на арх.Шнитер, разширението на бул. „Георги Димитров“, както се казваше тогава, също унищожи ценна къща /Баухаус?/, наскоро рухна ценна сграда малко преди Поликлиниката…

Един френски архитект като оглеждал къщите по нея – след „Отец Паисий“, казал, че такъв ансамбъл не е виждал никъде в Европа…

Ето къде може да гледате предаването

https://www.youtube.com/watch?v=GgoR5DuJeRM

Още по темата в едно предаване от 2002 година с кинооператора Васконти: Запомнете Пловдив: От кино Балкан до кино Култура

https://www.youtube.com/watch?v=vpcdLeWVr0U



Също в книгата на Евгений Тодоров „Запомнете Пловдив“ – първи том


Тази публикация е част от проекта ТВ ФЕСТИВАЛ НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – СЕДМИ СЕЗОН, който се изпълнява от Сдружение МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ и Пловдивската телевизия и с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града