Представям се за журналист с поне половинвековен опит и като човек, който обикновено познава какво ни чака. Когато си видял толкова много, не е толкова сложно да осъзнаеш, че някои неща се повтарят.
Излъгах се поне веднъж, когато предположих, че нападението над Украйна ще подреди нещата в България. В смисъл, че кресливите поддръжници на Путин ще се засрамят. Стана обаче нещо странно – те станаха още повече. Тайно или явно навлизат във властта.
Това, което става у нас, не е изолиран процес. Не сме и най-лошият пример.
Събитието на годината – според мен, се случи от другата страна на Дунава. Първото място в президентските избори на Джорджеску има отношение и към темата за „медийната година“, към чието осветляване ще се опитам да дам своя принос.
Румънският пример е още едно доказателство за това, че традиционната журналистика вече почти не съществува. Може би тя е малка част от един коктейл от нови технологии, платени внушения, откровени лъжи… И най-вече популизъм.
Всеки ден имам възможност да разговарям поне по два часа в „открит ефир“, както се казва, със зрители. Безпогрешно разпознавам кой гледа Сашо Диков, Васил Василев или Цветанка Ризова – примерно. Кой гледа само телевизия или се рови в социалните мрежи, за да открие нещо различно.
Много често слушам обвинения към „журналята“. Че нашего брата е виновен за това, че не говори така, както им се иска на някои българи. И че не прави достатъчно да се подобри живота в България – тоест, да се увеличат заплатите и пенсиите и да се назоват поименно „лошите“.
Има все още свръхочаквания към професията, това е толкова лошо.
Само че нашего брата не се възползва от трибуната си, а в повечето случаи гледа да угоди на народа. Каквото и да означава „народ“. Да вдигне рейтинг или да събере „гледания“ и „лайкове“
Та бих казал – какъвто народът, такава ни са и медиите. С малки изключения.
Един професор беше казал убедено, че 80 процента от народа са дебили. Повод за размисъл.
Някой да не си помисли, че само в Румъния вярват на Тик Ток?
Наскоро правих един репортаж в пловдивския етнически квартал – както се казва, Столипиново. Героите не попитаха кога заснетото ще се излъчи по телевизията, а кога ще могат да го гледат в Тик Ток. Цялата махала само това гледала. Там рекламирали и стотиците магазини.
Проблемът не е в технологията и в евентуалния й контрол. Проблемът е в това, че в рамките на стандартните секунди не може да има анализ. Има нещо приличащо на „нагледната агитация“ едно време.
Казват, че Хитлер е бил майстор да преразказва и най-сложните неща на езика на дебилите. И
Сталин тоже.
Светът вече няма нужда от книги, защото са много дълги. Няма нужда и от статии или анализи.
Наскоро се опитах да споря с един комшия, който твърдеше, че едно време, при „бай Тошо“, имало прекрасно образование, а днес…
Попитах го откъде е сигурен?
Човекът си извади телефона и прочете назидателно:
„БАШИБОЗУК ДА БЕШЕ ПИСАЛ УЧЕБНИЦИТЕ, НЯМАШЕ ТАКА ДА ОПУСТОШИ ВСИЧКО БЪЛГАРСКО И РОДНО. Проф.Атанас Семов.“
Точка.
Оказа се, че даже едноминутните послания в ТикТок са вече трудна материя за усвояване. Заглавието е достатъчно. Има изключително популярни медии, чиито заглавия ме карат да се срамувам.
Колко са хората, които вярват най-вече на заглавията в телефона си? И се отказват да мислят?
Преди години Константин Павлов, ако не се лъжа, беше забелязал, че Господ разпределя по един дебил на село. Нито повече, нито по-малко.
В наше време обаче Господ се отказа от това правило. Дебилите започнаха да се множат, утешавахме се, че Господ има нова граница – 5 процента от населението. Или от гласуващите.
Горната граница стана 10, после 15.
Румънците вдигнаха летвата. Засега.
Завиждахме на нашата северна съседка за това, че за 7 години за корупция там са осъдени над 1500 души – вкл.министри, депутати, държавни секретари. Смятахме, че оттатък Дунава вече са построили обществото на справедливостта, за което ние можем само да сънуваме.
Оказа се обаче, че е по-лесно да осъдиш министър, отколкото да убедиш дебил, че няма световен заговор с течни чипове. И че не НАТО са започнали войната в Украйна.
Ако човек прегледа опорките на Джорджеску, ще установи, че та са същите, които шестват и у нас. Че и отвъд океана.
„Дебили от всички страни, съединявайте се“ би трябвало да замени пролетарския призив, който беше изписан най-отгоре на всички български вестници до края на 1989-а.
Бях се зарекъл да не злоупотребявам с цитати, но преди малко прочетох в „Е-вестник“ предколедно интервю с Адам Михник – журналист освен всичко друго.
Та няма да забравя каква прогноза направи той за нашето бъдеще – мисля, че беше през декември 1989 година. Пророкува, че постсоциалистическите общества ще се разделят на две – едната част ще гледа към Европа, а другата – към своите корени. Тоест, ще се роди постсоциалистически национализъм. Май позна.
Ето какво пише Михник 34 години по-късно:
„Появява се …странна смесица от нацизъм и болшевизъм или постнацизъм и постболшевизъм. Това е нещо ново, така че не знам какво ще се случи по-нататък. Не мога да предскажа много неща днес. Може би утре ще бъда по-мъдър. Днес съм уплашен…“
Честно казано, и аз съм уплашен.
Не смея да пророкувам какво ще стане догодина и по-нататък. Но си мисля, че има някаква надежда, ако тези, които живеят и работят в света на медиите, престанат да се продават на този, който дава повече. Може да се живее и с много по-малко от 4 хиляди лева. Или 2 хиляди евро. Може да ходиш на работа и с градски транспорт – не е срамно. Даже е полезно от професионална гледна точка. Да пътуваш и да поглеждаш какво четат от екрана на телефона си млади и стари…
И как превъртат с чевръсти пръстчета от заглавие на заглавие, от картинка на картинка…
Казвам го от опит.
Стига съм писал – пак стана много дълго…
Евгений Тодоров
