.Пловдивският панаир има две истории – официална и неофициална.

За писането на официлната се хвърляха огромни пари – книги, статии, филми. Повечето от написаното и снимането е вече на боклука.

Неофицилната история трябва да се събира зрънце по зрънце. Става дума за преживяванията на посетителите на панаира, които се стичаха в Пловдив от цяла България. Пътуваха в претъпкани влакове, на покрива на вагоните, в конски вагони, яхнали мотопедчета, в наети от ТКЗС-тата автобуси, вероятно и с каруци… Идваха да видят ПАНАИРА. Това беше един друг свят. И една прозорче към онзи непознат живот, в който хората караха не Москвичи, а Мерцедеси.

Трудно ще намерите снимки с онези посетители, които се блъскаха, за да вземат лъскаво рекламно „списание“, които зяпаха първите български телевизори и питаха кога ще ги има в магазините, които по обед опъваха подутите си от ходене крака под някоя сянка и изваждаха увития във вестник обед…

Та сега се опитваме да съберем тази отдалечаваща се история.

Да припомним, че Пловдивският панаир е създаден 30-те годни като „Мострен“. Някъде 70-те години „мострен“ изчезна. Тоест, държавата искаше да ни увери, че показаните родни експонати не са единични мостри, а част от масово производство. Е, някои експонати ставаха масови след години, други – никога.

Та в душите на посетители се смесваха подозрения, че ги лъжат, и истинска гордост, когато виждаха работещи български машини. Една година излагат цяла поточна линия, на която се сглобяват колите „Булгаррено“.. Радост голяма. В Пловдив е изгряла Витлеемската звезда – според Владо Тодоров.

Та в рамките на проекта на Сдружение „Медии с човешко лице“ и Пловдиската телевизия „Тракия“ тръгнахме да събираме спомени за онези години. Не писмени документи, а спомени на живи хора.

Припомнихме как е изглеждал тогава панаирът – строежът на Панаирното градче започва през 1947 година. Изглежда невероятно – бедна следвоенна България започва един строеж, който би ни затруднил и днес.

Построяват се първите пет палати – на социалистическите страни, те са с номера от 1 до 5. След това на централно място се издига Съветската плата – най-внушителната.

Градчето има един стил и някакъв облик. Има удобни алеи с пейки, шадравани, езеро, тоалетни, ресторанти, лавки, магазинчета, поща, пожарна…

Привечер идват хора и срещу билет на половин цена само се разхождат – палатите са вече затворени. Разходка в един по-красив и подреден свят.

В блога 3nai.blog,bg може да откриете много панаирни спомени, сега ще маркираме само новата информация, която получихме от зрителите в предаването НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ , излъчено на живо в програмата на Плводивската телевизия на 13 февруари. То може да се гледа на запис в ютуб – Непознатият Пловдив – 130.2.2026 Спомени за Пловдивския мострен панаир

Но за тези, които нямат време да гледат:

Дядо Владо си спомни за панаира от 1940 година, когато палатите са разхвърляни из града. Пред съветската палата, която е на мястото на кино „Гео Милев“, има бюст на Сталин. Стотици пловдивчани с леви убеждения посещават всеки ден палатата, пишат възторжени отзиви в книгата за впечцатления.

Митко Фантето – ентусиазиран млад комунист, доброволно изпълнява ролята на гид.

И тогава обаче има русофоби, които открадват книгата с впечатления и бюста на вожда.

Полицията открива бюста, но книгата май изчезва завинаги.

След години бюст има пред югославската палата –бюста на Тито, разбира се.

А в центъра на панаирното градче се издига статуя на Георги Димитров в цял ръст.

В Съветската палата пък може да се види макет на селцето, където е роден Никита Хрушчов.

Идеология има и в подреждането на палатите. Започва се със социалистическите, казахме, пета по ред е китайската палата. Но след като си разваляме отношенията с Китай, палатата с червените фенери изчезва за години напред. На нейно място е Югославската, но и тя си заминава по някое време. Трябва да се разшири палатата на ГДР – за да е сравнима с палатата на ГФР, която привлича погледите още при влизане.

ГФР се ползва с особен статут – има собствена голяма палата, за която си плаща, разбира се, и втора палата до нея. Като се изключат ГФР и Австрия, останалите капиталистически страни са „изтикани“ в дъното – зад гърба на Съветската – спомни си г-н Симеонов.

Атанаска Адамова си спомни как е летяла с хеликоптер – имаше так

©
ава атракция и то безплатна. Пътниците се избираха на случаен принцип -късмет. Та тогава Атанаска вижда Пловдив отвисоко з-а пръв и последен път.

Друг зрител пък е запомнил как китайците излагат оризово зърно, на което има изписани 300 йероглифа.

Социалистическа Куба излага крокодиче и показва на живо как се правят пури.

Панаирът променя града – в навечерието му стават най-важните неща – открива се хотел Тримонциум, хотел Марица, Тунелът през 1960-а…

По магазините пускат дефицитни стоки.

Първо панаирът беше в началото на септември. Някои смятат, че това има връзка с рождения ден на другаря Тодор Живков, който е на 7 септември. По-късно бе избрана друга дата – вв края на септември. Обяснението беше – да нямало дублиране с други подобни събития.

Панаирните градове поддържаха връзки помежду си, ставаха побратими – Бърно, Лайпц;иг, Солун, Познан… „Комендантинът“ си спомни, че имаше и фотболен турнир за Купата на панаирните градове

Зрители се сетиха и за живота в Панаирното градче извън панаирния период.

В 10-а палата може да се види Джейн Сверт със „Сверните тигри“

В Съветската палата има турнир по бокс, в който играе Кирил Пандов. А скоро след това гостува Тетаърът на Сергей Образцов

В ресторант „Севастопол“ пее Мария Косева.

18-а палата се превръща във Вариете и събира хиляди пловдивчани. Виж повече на https://www.youtube.com/watch?v=z_ccVd7hg94

Има Панаирно кино.

Живко Желев пък се сети как търсенето на хотеллски стаи става толкова голямо, че се разрешава на пловдивчани да давт стаи под наем. Даже на чужденци. Рискът е огромен – ами ако при тези контакти някой българин бива вербуван?

Ето линкът към записа на цялото предаване. А другия петък от 10 часа продължаваме. Подготвяме и филм за „неофициалния панааир“

https://www.youtube.com/watch?v=z_ccVd7hg94

Пишете и на адрес [email protected]

Този материал е част от проекта „НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – ОСМИ СЕЗОН“, който се реализира от Сдружение „МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ“ с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2026 Г.