Във второто предаване от седмия сезон на ТВ ФЕСТИВАЛ НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ решихме да върнем отново колелото на историята назад и да се разходим по пловдивските улици.
И кого ще срещнем там?
Зависи от епохата, разбира се.
В записки от времето на кръстоносните походи се споменава, че по улиците се срещат „смешници“ – тоест, улични клоуни. В града е имало нещо като „стрийт арт“, както днес се казва. Приличал е на Париж – както го знаем от филмите за средновековния живот.
По османско време се говори за „улеми“ – поети и проповедници, които е можело да се срещнат по улиците.
Ценни описания на пловдивските улици и хората по тях в началото на маиналя век можем да намерим в „Пловдивска хроника“ от Никола Алвдаджиев.
Почти 30 години и ние събираме автентични спомени – имаме записи на родолюбиви стари пловдивчани като Кирко Христов, Александър Кондодимо и други от по-ново време.
Преди 1948 година, когато частният бизнес свободен, по улиците шестват всякакви търговци. Бозаджии – имаше ги до средата на 50-те години, преди това салепджии, млекари, продавачи на мезета пред кръчмите, семкаджии, геврекчии, жабари, лимонададжии и т.н. Имаше даже продавачи на ластици – възрастните пловдивчани още си спомнят за Паяка.
Част от пейзажа бяха ваксаджиите, преди Нова година продавачите на сурвачки, на мартенички – тях времето ги пощади.
Някои останаха на улицата и до по-късно: Каприел продаваше семки срещу кино Култура, имаше печени кестени, печени тикви, скари по празниците
В градината на „Молле“ минаваше уличен продавач на книги, след него продавач на фъстъци, цветари…
Радомирчето огласяше улиците, приканвайки минувачите да си купят лотариен билет и за левче да спечелят апартаментче.
Градът беше малък, хората се познаваха.
Познавахме регулировчиците, катаджиите – легенда беше Чапай, кварталния милиционер, отрядниците, които нощно време обикаляха по улиците.
Кой не познаваше Цариградски, Мильо, Карачомака. За Мара Фурламата има даже песен.
По-късно Велко Парашиков – кмета на Главната, и Наско Кантарчето.
След 10 ноември 1989 година настъпи кратък период на икономическа свобода. Улиците се изпълниха с чейнчаджии, проститутките спряха да се крият, на свобода се радваха семкаджиите, появиха се наши и чужди улични музиканти. Пред кино Балкан предалгаха хороскопи за по 2 лева.
Сергии завладяха цели улици.
За съжаление, Пловдив не можа да намери мярката. В сравнение с други градове – туристически дестинации, уличният живот под тепетата е скучен. Или поне алъш веришът е доста ограничен. Регулиран – както се казва.
В това предаване показахме и снимки на пловдивски знаменитости от онова време. Най-ценните снимки ни изпратиха наши зрители. Инж.Григоров ни подари неизвестна снимка на Мильо, Васил Шопов ни изпрати публикации за Велко Парашиков.
В предаването чухме интересни спомени. Чухме и трагични истории, които ще опишем отделно
Ето записът на предаването: https://www.youtube.com/watch?v=3QVRXRvOBWc&t=30s
Публикацията е част от проекта ТВ ФЕСТИВАЛ НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – СЕДМИ СЕЗОН, който се реализира от Сдружение „Медии с човешко лице“ и Пловдивската телевизия „Тракия“ – с подкрепата на Община Пловдив – част от Културния календар на града.