Във времената, за които все още има пловдивчани да си спомнят, Пловдив е имал три големи площада. Все с царски имена.
„Княз Борис“ – това е Джумаята или на книга „Римски стадион“
„Цар Симеон“ – това е Централният площад, който днес няма име.
„Цар Крум“. А сега де – къде е този площад? И защо е „цар“, като трябва да е „хан“ или „кан“?
Точно така се е казвал – ЦАР КРУМ. И се е намирал някъде зад Пощата, малко североизточно. Сега там минават коли – едни отгоре, други слизат в подлеза.
А преди 50 и повече години това бе едно от най-човешките места в този град. Вливаха се няколко улици, колите пресичаха без проблеми Главната, оттук тръгна тролейбусният транспорт, имаше даже регулировчик.
Площадът беше известен с паметника на Гюро Михайлов – същия паметник, който днес е до Военния клуб, затова и хората си уреждаха среща на „Гюро Михайлов“. Много се снимаха пред паметника – когато си сложат новите дрехи.
На площада бе прочутата Арменска фурна, пред която от сутрин до вечер хората се редяха за топли гевреци.
Имаше лятно кино, лимонаджийница, денонощно продаваха фъстъци, в трите кръчми, останали в спомените, имаше шкембе, чревца, бумбар. Кръчмите също са си с наши имена – „МОНТЬОРСКА СРЕЩА“ – примерно, или „ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ“, а не „Флоренция“ или „Париж“.
От магазинчетата по площада човек може да си купи вестници и списания, канарчета, бои, да намери майстор да му поправи пружината на леглото
Най-напред няколко спомена от архива на Пловдивската телевизия:
Кирко Христов: Площад „Хан Крум“ беше един голям площад, където по-късно се построи паметникът на Гюро Михайлов. Преди там имаше друг паметник, подобен на този, който е бил в Градината по време на Изложението. На това място беше говедарникът на Пловдив, защото тук се събираха говедата, за да ги изведат на полето на паша.
Деян Начев:  Срещу фурната с гевреците се намираше спортен магазин „Агората“. По-нататък през две къщи беше Тракийският клуб.
Митко Караиванов: Когато бях войник, 61-ва година през лятото ме извика старшината и вика: „Вземи колелото и отивай при паметника на Гюро Михайлов. Там ще ти кажат какво да правиш.“ Отивам аз и гледам как го демонтират плочка по плочка и в един чувал ми дадоха костите на Гюро Михайлов. И аз ги занесох в Девети полк. А вътре имаше една лента, почти обгоряла.
Владо: Аз живеех точно срещу фурната на „Отец Паисий“. Значи започваме от Пощата и тръгваме към тотото на „Локомотив“. Там имаше една голяма желязна врата през която се влизаше в гаража на Пощата. Откъм „Кудоглу“ си беше сервизът. Точно до желязната врата имаше една къщичка, а под нея се намираше голяма ваксаджийница До нея беше лимонададжийницата на бащата на Ема Албанката, после кино „Родина“, а след него една къща, която навремето е била ресторант, а след това стана шах-залата на бай Павел. След това пак имаше една малка лимонададжийница и следваше вече тотото на „Локомотив“. Отсреща беше кръчмата „Монтьорска среща“. До нея живееха двамата адвокати. А голямата бяла сграда беше Военното окръжие. Тръгваме от другата страна на паметника. Следващата къща беше РЕП-а. До него имаше един часовникар, а в следващата къща живееше един от големите балетисти, Омайски който беше донесъл от чужбина един голям мотор БМВ. После следваше една къщичка, в която се продаваха денонощно фъстъци, слънчоглед, семки. Колкото до градинката, тя си беше цяла и стигаше почти до Пощата, но след като пуснаха първите тролеи, отрязаха една част от нея, за да могат да въртят.
Тодор Тодоров: Там, където беше Военното окръжие това беше Домът на инвалидите от войните 1915-1918 година. Вътре се помещаваше Водният синдикат. След това стана Щаба на 9 септември, на тъй наречената НОВА /Народно-освободителна въстаническа армия/. Имаше и една аптека. Следващата къща до кръчмата на Ликомана, която по-късно стана „Монтьорска среща“ живееше известния доктор Станушев. Това са къщите, които се намираха на самия площад. Отсреща, като се започне от ул. „Кудоглу“ имаше едно магазинче, което се казваше „Леля Щилянка“. Отгоре живееше доктор Косев. На самия ъгъл, там където е краят на Площада живееше полковник Дончо Каров. В следващата сграда се намираше  един склад за спиртни напитки на братя Бояджиеви. Следващата къща към Пощата беше на Ибушеви, които бяха известни с това, че бяха лични приятели на цар Борис, а преди това и цар Фердинанд е отсядал у тях. Следваше вратата за към киното. А там, където продаваха лимонадата се намираше къщата на Георги Масларович. В следващата къща живееше Щерю Арнаудов, който имаше трима сина. Сашо Маринов – известният баскетболист, който живее в София и преди да се пенсионира беше комисар на Червения кръст в Грузия. Следва вратата на Пощата. Отсреща имаше една кръчма. Следващата къща към Борис Луизов, това е къщата на Софоката, който беше известен адвокат. Следваха Недко Петров и инж. Любен Попов, който притежаваше техническо бюро. До арменската фурна имаше малка къщичка в която живееше преподавателката по френски език Сапрекян. Следващата къща беше на Борето Луизов, в която живееха и собствениците на Копринената фабрика. Следващата ъглова къща беше на братя Табакови. Не се намериха обаче хора, които да благодарят на ген. Желев, който прие и съхрани този паметник, защото някои хора искаха да го унищожат.

Ето какви спомени събрахме в новото предаване „СПОМЕНИ ЗА ЕДИН ПЛОЩАД, КОЙТО ВЕЧЕ ГО НЯМА“
Може да го гледате на запис ето тук:
https://www.youtube.com/watch?v=_IpHSFy1S6w
Инж. Георги Григоров си спомни за магазина за бои. И за продавача – учтив човек, готов да помогне на всеки. В поликлиниката до лятното кино „Родина“ пък са правили на децата „манту“ – ваксинация.
С тръгването на тролеите през площада са започнали проблемите с движението. Често са им са падали „тирантите“ и кръстовището пред паметника се е блокирало. Каруците са се оказвали по-бързи от тролеите.
Зрителка пък си спомни за намиращата се наблизо баня „Цар Симеон“. Родителите водят там децата си, малките момченца майките ги вземат със себе си в женската баня. И като се срещнат познати момченце и момиченце, деликатно спагат тасовете отпред за прикритие.
А след банята – задължително в отсрещната сладкарница на крем пита.
Нашата зрителка си спомни за първия телефон в къщата им, научила се да говори, но нямало с кого. Никое познато дете нямало телефон.
Най-назад в годините ни върна 93 годишният дядо Владо.
Ето какво си спомни той за хората от площада – някъде към 1938 година:
Децата ходят често до колоездачното ателие на бай Петър Хаджията. Той дава велосипеди под наем. Също продава много хубави ластици за жилки.
На площада е складът на Винарска изба „Ликоманови“.
В кръчмата на Кумбука правят хубаво шкембе. А на стенатаа има голяма картина, която изобразява пожара, при който загиват Гюро Михайлов и неговите другари.
На площада има Гардероб – държи го Месробович. Тук човек може да си остави багажа, ако трябва да отиде на друго място или да се разходи.
Има шах зала, помещение за билярд, цял двор с клетки с канарчета, две бакалници, два РЕП-а и какво ли още не.
Бай Владо си спомня, когато през площада минават немски войски, в средата застава немски регулировчик.
Оттук почти всеки ден минават погребални процесии – по пътя за Централни гробища.
Много известни пловдивчани живеят наоколо – адвокати, архитекти, инженери…
В началото на 70-те години на някого му хрумва да „оправи“ движението в центъра и всичко е унищожено… Все още остават спомени, които се опитваме да съхраним.
На база на събрания материал започваме филм за площада. Ако някой има стари снимки или други спомени, би било добре да ни ги изпрати.
Eвгений Тодоров
[email protected]
Този материал е част от проекта на Сдружение „МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ“ И ПЛОВДИВСКА ТЕЛЕВИЗИЯ „ТРАКИЯ“ „ТВ ФЕСТИВАЛ “НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – седми сезон“. Проектът е подкрепен от Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2025 година