„През живота си съм гледал как Джон Кенеди говори по телевизията за ракети в Куба. Видях Линдън Джонсън да погледне Ричард Ръсел право в очите и да каже: „И ние ще победим.“ Видях как Ричард Никсън подаде оставка и Джералд Форд каза на Конгреса, че нашият дълъг национален кошмар е свършил. Видях Джими Картър да говори за неразположение и Роналд Рейгън да говори за блестящ град на хълм. Буш да изнася възхвала за съветския блок, а Бил Клинтън утешава оцелелите от лудостта на Тимъти Маквей в Оклахома Сити.
Видях Джордж Буш да се бори да разбере всичко това на 11 септември 2001 г. и видях Барак Обама да пее „Amazing“. Грейс“ в раненото светилище на църквата „Майка Емануил“ в Чарлстън, Южна Каролина.
Това бяха президентите на живота ми. Това не бяха перфектни мъже. Те не бяха перфектни президенти, Бог знае. Нито един от тях не беше такъв. Но те се заеха с работата и се качиха на подиума с цялата гравита, която можеха Те се опитаха поне да достигнат до нещо в президентството, което не беше по силите им като обикновени човешки същества. Не всички бяха облагородени от този опит, но въпреки това се опитаха.
И сега идва този безнадежден, порочен глупак и публиката от също толкова безнадеждни и злобни глупаци, които се смееха и аплодираха, когато той се подиграваше с жена, чийто траен спомен за травмата, която е претърпяла, е смехът на извършителите. Сега той идва, човек, обхванат от скандал, без интерес отвъд това, което може да сложи в джоба си и какво може да сложи върху една вселена от нещастници, и той прави нещо подобно, докато заема длъжност, която му дадохме, и докато е надарен с обществено доверие, което позори всеки ден, когато се събужда в Белия дом.
Издънка на многопоколенческо престъпно предприятие, чиито параметри едва сега започваме да разбираме. Съд за всички най-лоши елементи на американското състояние. И освен това евтин, бездушен побойник. Никога не сме имали толкова евтин фалшификат на президент*, какъвто в момента заема поста, никога не сме имали президент*, който да заслужава толкова презрение и все пак толкова малък в офиса, че изглежда почти загуба на време и енергия. предизвика необходимото презрение.
Гледайте как една република умира в празните очи на един празен човек, който не чувства нищо друго освен собственото си въображаемо величие и който не може да намери в себе си благоприличието просто да млъкне, дори когато това е в негов най-добър интерес. Президентите не го правят Не трябва да бъдат герои, за да бъдат добри президенти. Те просто трябва да осъзнаят, че тяхното човечество е нашето общо човечество и че тяхната политическа общност е и нашата политическа общност.
Гледайте го зад печата на президента на Съединените щати. Не е ли забавен човек? Не е ли смешно това, което се случи с тази драма? Гледайте аплодисментите на събралите се идиоти. Това е единствената история сега.“
– Чарлз Пиърс