Голяма социална драма са нещата случващите се в така наречените домове за възрастни хора. Естествено ще се изясняват вини и обстоятелства, очевидно ще са необходими и сериозни законодателни инициативи и промени. Но един въпрос остава някак встрани от проблема, а именно, къде са близките в цялата тази драма с привкус на трагедия. От всичко, което се изписа и каза по темата, аз не видях нито една адекватна реакция от близките на страдалците, заточени в тези къщи на ужасите. Сякаш случващото се не ги засяга, а някои дори демонстрираха трудно прикрита неприязън, че ги занимават. А това обикновено са синове и дъщери, братя и сестри. И за мен вината е колкото на шмекерите, решили да правят пари с тези къщи за възрастни, толкова и на близките им. Как може да захвърлиш така някъде един възрастен, често болен и безпомощен човек, а да не се интересуваш от условията, грижите, които трябва да се полагат, какво е лечението и обслужването. Това е просто тотална липса на всякаква емпатия и то към близък, много близък. Какво да го увъртам – чист цинизъм си е направо. А често тези хора прехвърлят собствеността си на тези близки родственици с идеята, че в трудните последни години, ще се погрижат за тях. А тях – близките, очевидно ги няма в уравнението. Или ги има по такъв начин, че реакциите им будят отвращение, а и най-много стигат, да помахат един път седмично през оградата, пресмятайки трескаво дните до времето, когато ще бъдат пълновластни господари на собствеността, на вече никому ненужния страдалец.