В поредното предаване на ПОТВ „Трите Най“ Йоана Криста насочи вниманието ни към наследството на Йосиф Шнитер.
Тръгнахме от Девическата гимназия, показахме ви и други сгради, проектирани от чешкия архитект.
Сигурно има десетки хиляди пловдивчани, които нямат и представа кой е този човек.
Кратка биография:
ЙОСИФ ШНИТЕР идва в Пловдив още през 1878 година.
До 1914 г. – цели 35 години проектира и изгражда редица важни административни и градски здания, църкви, частни къщи
. Неговото най-значимо дело е първият градоустройствен план на Пловдив, изработен през 1888–1891 г. и одобрен с царско решение през 1896 г., който решава проблемите при изграждането на комуникацията, инфраструктурата, основните градски паркове, новите жилищни сгради, промишлените квартали, т.е. изгражда облика на новия град. Ето и някои значими негови творби:
Девическата гимназия
Църквата „Св.св.Кирил и Методий“
„Св.Георги“
Камбанарията на „Св.Богородица“
Камбанарията на „Св.Петка“-нова
Къщата на Драган Манчов
Къщата на Иван Андонов и много други – запазени или разрушени
Венец на неговото дело е ОБЩИЯТ ГРАДОУСТРОЙСТВЕН ПЛАН на града, върху който Шнитер работи години наред. Пристъпвайки към чертежите, Шнитер се е обличал целия в бяло. Свещенодействал е.
Искал е Главната да бъде широка 50 МЕТРА, под натиска на строителните предприемачи обаче тя се свива до днешните 18 метра.
Този чех не само проектира, той се сражава за България, посвещава живота си на този град.
Наричат Шнитер БАЩАТА НА ПЛОВДИВ.
Няколко повода за размисъл. Досега ви разказахме и за други чехи, дали много на Пловдив – Владимир Сис, Франциска Сенлер, Антон Шоурек…Списъкът е дълъг.
Защо са дошли тук? И са останали?
Какво си е мислил онзи архитект и неговите началници, когато са решили да срутят Гражданския клуб – също дело на Шнитер, намираше се срещу кино Балкан? За да освободят място за едно кафене.
Пак припомняме, че правителството на Източна Румелия строи импозантни сгради с непостижима днес скорост и размах. В последните месеци преди Съединението са били поканени прочути европейски архитекти, които са щели да превърнат града в най-важния и красив град на Балканите. Те идват броени дни след Съединението. И се налага да ги отпратят – към общата столица София.
И Пловдив заспива провинциален сън…
И голям повод за размисъл е какво би се случило, ако Главната улица беше 50 метра широка – според плановете на Шнитер.
От една страна нямаше да има днешната интимност. Такава широка улица не е място за разходки и срещи. Но пък можеше да се разкрие целият Римски стадион. И сега Пловдив щеше да има съвсем друг облик.
Жребият изтегли името на Иван Дошков, който получава ценна книга за Пловдив.
Преди новия въпрос Йоана Криста застана в началото на „Христо Г. Данов“, за да ни напомни, че на тази улица има едно архитектурно бижу, дело на чужд архитект. По-точно архитектка. Може би първата, дошла в този град. Как се казва тя и какво е останало от нея?
А предаването може да гледате на запис на адрес
https://www.youtube.com/watch?v=ZU493LMPXDI
И да припомним, че родолюбиви пловдивчани биха могли да се включат като спомоществователи на единственото образователно пловдивска ТВ предаване.
[email protected]
