От няколко дни в медиите върви поредното заиграване с българските дебили. А те определят властта у нас.
Хлябът бил станал три лева, станал четири лева, утре ще стане пет.
Кой е виновен? Демокрацията, разбира се. Едно време имаше три вида хряб и три вида цени. И никой не ги пипаше. Хлябът беше толкова евтин, че с него селяните хранеха прасетата, а циганите – конете.
И нямаше тогава ДДС. Хубаво махнаха ДДС-то на хляба, но сега го върнаха. Защо? За да ни ограбват.
От телевизионния екран журналисти-дебили смятат така, както си знаят. Вчера хлябът беше 2 лева. Плюс 20 процента ДДС – става 2.40. Ама на едно място го видях по 2,50. Ужас, ограбват ни.
И стига ни показвайте по телевизиите вечните мърморещи бабички, които щели да умрат от глад. Бойният им вик е: „Всичко се вдига, чедо“.
Покажете ни по-добре онези от ДАНС или НСО, които с новите заплати ще могат да си купят поне 200 хляба допълнително на месец.
В условия на пазарна икономика един хляб може да струва и 1 лев, и 5 лева. Въпрос на себестойност и на конкуренция.
ДДС-то също е някакъв фактор в ценообразуването, но не единствен.
Тъй като този данък влезе в икономиката ни след 1989-а година, на него май се гледа като на нещо наложено от джендърския Запад.
ДДС-то е един прекрасен данък. На първо място защото той налага създаването на данъчни вериги – за да плати търговецът по-малко ДДС на 14-и всеки месец, трябва да закупи всичката стока с данъчна фактура. Същото трябва да направи доставчикът, преди него производителят и т.н.
При нулева ставка на хляба веригата се разпада. Всеки може да купува и да продава без документи. Все едно откъде идват суровините, все едно дали търговецът купува на светло или търси мошеници от сивия сектор. Освен всичко друго в бюджета влизат по-малко пари.
Тези, които плачат за нулевата ставка, им дреме, че ще вдигнат цената с 10 процента, мъчно им е за далаверата.
А на някои хора им е мъчно за комунизма. Като гледам, всички русофили плачат за хляба. И правят евтина пропаганда, на която дебилите вярват, разбира се.
Със сигурност има поскъпване на хляба. Има „бъркане в джоба“ на обикновения потребител. Сметнете с колко – ами с 5 лева на месец.
Сега веднага някой ще скочи и ще каже, че купил хляб за три лева.
Възможно е. Има нещо, което се нарича „пробване на пазара“. Със сигурност хора от бранша се пробват на по-високи цени, случвало се е и друг път, след което конкуренцията сваля цените.
Нека да не гледаме на производителите и на търговците като на спекуланти. Трудът е тежък, работи се от тъмно, има нелоялна конкуренция, пецчалбата е нищожна.
Според някои медийни публикации, търговските вериги си слагали 50 процента надценка. Тогава на колко купуват един хляб, който продават за 1,50? Ами да извадим ДДС-то. Да извадим транспорта. Ще излезе, че производителят доставя един хляб за 40 стотинки. А от новата година трябва да плаща не само ДДС, но и по-високи заплати, осигуровки, ток, вода, такса смет… А искаме хлябът да струва пак толкова. Не става.
Та стига плачете за ДДС-то. Нулевата ставка е чист популизъм и е вредна. Също и диференцираната. Какво стана като се намали процентът при книжарите и кръчмарите? Да не би книгите да станаха по две за лев – нали така ни обясняваха? Или шопската салата да стана 2 лева? Напротив, в ресторантите цените се вдигнаха – някъде с 40-50 процента… Но това е друга тема.
Очаквам всеки момент отново да се заговори за пределна цена на хляба.
Нека да мислим позитивно – за добро или за лошо още имаме сигурно най-евтиния хляб в Европа. Имаме сто вида хляб – без опашки и купони. Можем да си купим хляб по всяко време – и през нощта, и в събота и в неделя.
И дали в училищата не трябва да се учи какво е пазарна икономика и какво е ДДС? Сигурно е по-полезно от урока за Белчо и Сивушка. По-лесно е обаче да се управлява една нация от икономически неграмотни хора.