В петък се опитахме да събъдим спомени за някогашното ЖП бюро на ъгъла на Главната с „Гурко“. Ето запис от „Трите Най“ с Йоана Криста Соколова
https://www.youtube.com/watch?v=Lrfp0oysHMU
В предаването обаче нищо не се казва за това чия е къщата, кой е живял над Бюрото.
За други къщи на „Гурко“ намерихме сведения, но за тази – не.
Помогна ни арх.Олег Каразапрянов, който ни припомни какво е написал преди време, но ние не сме се сетили. Ето за какво става дума:

„Едва ли вече някой си спомня за Ванчо павилиончето. Оттогава изминаха повече от 65г.
Неговият павилион се намираше в близост до Понеделник пазара на някогашния бул.”Г.Димитров”, от западната страна на булеварда.Точно срещу него пак на булеварда имаше една четириетажна сграда, на която и казвахме „зеленото строителство”.
В действителност там нямаше никакъв павилион, а нещо като навес с широчина около метър и нещо и неизвестна за мен дължина между две по високи сгради. Съвсем близо беше пиацата на файтоните, от където се разнасяше силна миризма на конска урина.
Ванчо беше слаб,среден на ръст мъж. Не мога да му определя годините.
Имаше само една врата, на която се появяваше Ванчо и посрещаше клиентите. Нямаше тезгях. Но при Ванчо имаше всичко. На който му трябваше постна боя да си боядиса стаята, отиваше при Ванчо. Имаше и блажни бои. Продаваше и гипс – кило или половин кило, колкото ти трябва. Имаше и цимент на дребно. Хората търсеха и хума, пак за постно боядисване на стените. Ако ти трябва лепило или туткал, пак при него. Пирони имаше всякакви. При него имаше и всякакви инструменти: чукове, тесли, мистрии, клещи. Имаше и кабърчета. Намираха се и кламери. Продаваше и някакви амбалажни хартии. Четки за боядисване – кръгли, плоски, тънки, дебели. Имаше и от онези, на които им викаха баданарки.
От моите прародители знаех, че този човек е потомствен пловдивчанин. Жилищната сграда на няколко етажа на Главната, под която някога беше ЖП бюрото, е била негова. Имал е голям магазин. След промените от 1944г. са я национализирали и той започнал да си вади прехраната с това павилионче.
Не знам колко е достоверно, но чух че се преселил в Америка и пак въртял успешен бизнес. Ако някой знае нещо – да добави.
Трудолюбивите хора нищо не можа да ги спре.“

Та, драги пловдивчани, като минавате край днешното модно кафене на ъгъла с „Гурко“, помислете кой е вдигнал тази сграда. Как изгонен от новата власт е продавал постна боя и хума. А после избягал в Америка. Може би проклинайки Пловдив.
Дано някой да знае нещо за съдбата му?