Източник: ПОТВ 15:39
©

Берлин е моят любим град. Посещавал съм го многократно, дори по няколко пъти в годината и източната и западната част. За да посетиш Западен Берлин трябваше да имаш нотариално заверена покана с гаранция. Можеше да отидеш и на екскурзия, каквито имаше доста по-късно.

Обикалял съм го открай до край. Успях доста добре да науча езика на терманците, което ми дава възможност да общувам свободно с тях, да опознавам техните градове,бит и живот.

Германците при писането си използват латинската азбука, както и почти цяла Западна Европа. Но германците имат и свой стил на писане на буквите или по точно така наречения готически стил. Буквите на гози стил са красиви, но са по трудни за изписване и затова днес почти не се използва. На този стил са писали великите германци: писатели, мислители, поети. Имам една малко книжка със заглавие „Утеха с Гоьте“, написана на готически стил, издадена преди повече от 70 години в Германия, в която са отпечатани много мисли на великия поет. Луксозно красиво издание. И понеже стана дума за Гьоте, сещам се, че той е открил една кост в човешкото гърло. Освен това се е занимавал и изучавал цветовете, което от друг човек не е правено до тогава, а дори и по късно..В резултат на това се появява неговия научен труд, посветен на цветовете.

. Берлин е средище на културен живот.Тук всяка вечер поне на тридесет места театрите вдигат завеси. Това са театри с не с десетилетна, а със столетна история, на високо професионално ниво. Малко са градовете по света, където има толкова много театри и толкова много културен живот. Постановките са режисирани от световноизвестни режисьори. Жанровете са най разнообразни и човек се чуди коя постановка да предпочете.

Берлин е много живописен град. През него минават пълноводни реки, по които се движат корабчета от Вайсефлоте. Пътническите корабчета винаги са препълнени с туристи, които искат пътувайки по река Шпрее, да разгледат града. В града и около града има множество пълноводни езера.

В Берлин си имам мои любими места. Това са места, които са знакови за този град. Винаги, когато отивам в Берлин с удоволствие ги посещавам. Едно от тях е телевизионната кула на Александер плац, която се намира в източната част на града. Построена е между 1965 – 1969г.и дълги години беше едно от уникалните съоръжения в света със своята височина от 368 м..

.За първи път я посетих преди 50 години. Входната такса беше 8 марки, което за германците беше скъпо и те се възмущаваха от това. Освен това трябваше да се наредиш на дълга опашка и да чакаш да ти дойде редът. За спазването на реда се грижеха младежи от тогавашната младежка организация „Германска младеж“. Винаги имаше много желаещи да се изкачат на кулата. Изкачването ставаше с два много бързи асансьора. По средата на кулата имаше кафене. Масите на кафенето са наредени в кръг на платформа,к оято се върти бавно и за един час прави един оборот. Чаша кафе тук струваше 8 източногермански марки, с които в ресторант двама души можеха да се нахранят много добре. От кулата можеше да се види целия Западен Берлин. Германците се шегуваха, казваха, че ако не се върти всички посетители щели да се струпат на западната част, гледайки Западен Берлин, да натежат и кулата да се срути.

Знаково място за Берлин е и булевардът „Унтер ден Линден“, който има столетна история. Тук е и известната Бранденбургска врата. Преди петдесет години мечтаех да премина през нея, но това не беше възможно. От източната страна пазеха съветски войници, въоръжени с автомати и вратата можеше да я гледаш само отдалече. Не можеше да преминеш и от запад на изток. От изток те посрещаха с автомати все едно, че си бандит.

Имаше хиляди опити на граждани от изтока да преминат нелегално в Западен Берлин. Много от тях бяха разстреляни от съветските войници на място.

На „Унтер ден Линден“ бяха най скъпите магазини за луксозни стоки внос от Запада. Имаше и много приятни кафенета с маси на тротоара. Имах един любим магазин, в който се продаваха напитки, шоколадови изделия и други луксозни стоки от Запада. Купувах си кутия шоколадови бонбони, произведени в Белгия, сядах в парка под липите и с удоволствие си похапвах от тях.

В парка на „Унтер ден Линден“ имаше обществена тоалетна. Бяха я наели нашите мургави съграждани.

Спомням си преди години, когато сред нощ търсех хотел на близката улица Фридрихстрасе, минавайки точно покрай Бранденбургската врата с автомобила, съветските войници наскачаха с насочени автомати към колата. Беше ужасно.

Близо до Бранденбургската врата беше посолството на САЩ. Една голяма бяла сграда, до която също не можеше да се доближиш.

Много по-късно след падането на Берлинската стена най -осле преминах през тази врата. Най- после се почувствах свободен гражданин на Европа. По същото време около вратата стояха мъже облечени с униформите на съветски войници, за да напомнят някога какво е било на тези които не знаят.

Берлин е град и на науката.Тук се намира световно известния Хумболтов университет дал образование на хиляди хора в продължение на много години.

За съжаление дълги години след Втората световна война развитието на града беше умишлено спирано. Заслуга за това имаха и американци, и руснаци. Германия беше насилствено разделена на две части, две държави: ГДР и ФРГ. Столицата на Западна Германия стана град Бон, а на източна остана Берлин. Берлин също беше разделен на две. Делеше го висока стена, изградена от големи стоманобетонови блокове. Стената раздели не само града, тя раздели роднини, приятели, семейства.

В училищата, по телевизията, радиата и всякакви медии ни втълпяваха колко лоши са германците, особено западните и колко добри са руснаците.

Преди няколко месеца един политик от САЩ изказа съжаление,че при Втората световна война са помогнали не на когото трябва.

След края на войната Източна и Западна Германия тръгнаха по съвсем различни политико-икономически пътища на развитие.

Резултатът беше поразяващ.



арх.Олег Каразапрянов

18.04.2024г. [email protected]