За дърводелските и металообработващите инструменти, резервните части, за леките автомобили и за някои други неща

Повечето от мъжете винаги са искали да могат сами да правят някои дребни ремонти вкъщи или на вилата, защото сръчноста им е вродено качество, наследено от прадедите им.Така те се чувстват независими и се гордеят с направеното от тях.

Но за да направиш някакъв ремонт, да поправиш нещо развалено, е необходимо да имаш най- елементарните инструменти.

Бях съвсем малък, още не ходих на училище, когато поисках от родителите ми да ми купят чук, клещи и трион. Купиха ми. Най горд бях с триончето, което беше малко, но можех да режа с него всякакви дървени неща. Още си го пазя. На него има надпис: „гр.Сталин“, както тогава се казваше сегашния град Варна. Дълги години си останах само с тези инструменти, защото на пазара нямаше нищо. Нямаше магазини, в които да се продават каквито и да е ръчни инструменти.Те бяха дефицитна стока.

Изключение беше може би единствения железарски магазин, който се намираше на ул.Райко Даскалов №27 – на мястото на днешната кооперация, проектирана от арх.Владо Рангелов и инж.Ненков или както му викахме „Ненкича“. От този магазин малко по късно си купих тесла, която също беше нещо много дефицитно. Отивам в този магазин и питам за тесла. Продавачът ме гледа, усмихва ми се и ми казва,че мога да я получа само с „министерско постановление“. Не разбирах нищо от министерски постановления, но разбрах, че скоро тесла няма да имам. Въпреки всичко продължавах да ходя в магазина и да питам за тесла, дори станахме приятели с магазинера. Отивам един ден и той ми казва „получих“. Бях най щастливия човек. Той бръкна под тезгяха и извади една дръжка за тесла. Очаквах да видя цяла тесла с дръжка и метална част. След няколко месеца имах и металната част.

Бях първи клас и започвахме да учим буквите една по една. Учителката Станка Сталева ни поставяше задача да изобразим научената буква с молив на хартия или да я изобразим с пластелин върху дъсчица. На мен ми хрумна идеята да ги направя от дърво,нали вече имах инструменти. Най лесно от дърво стана буквата „Т“. После направих „Г“,“Л“,“А“. Класната изпадна във възторг и подреждаше буквите на катедрата.

Някъде около 1971-1973г.да имаш лек автомобил беше голяма радост, но и голяма мъка. Мъка защото ако нещо се повреди няма кой да ти го оправи. Да,имаше държавни автосервизи в Пловдив, но да си оставиш там колата за ремонт бе огромен риск, защото ще ти оправят едно нещо, за което си отишъл, но ще ти откраднат някоя част и ще ти сложат износена такава. Случвало ми се е това.

За сметка на това, тогавашните автомобили Запорожци, Трабанти, Москвичи и Жигулита бяха много прости и лесни за ремонт.Трябваше да имаш чук, клещи, тел и няколко гаечни ключа и отвертка. Проблемът бяха резервните части. Имаше магазини за резервни авточасти в Пловдив на бул.Москва и в София на „Петте кюшета“, но в тях нямаше нищо.От автосервизите не можеше да купиш части дори да заплатиш тяхното поставяне.

Резервните авточасти бяха най-липсващата стока на българския пазар. Ако нямаш нова част с която да замениш повредената, нищо не можеш да направиш. С всичко друго липсващо на пазара българинът се справяше, но с резервните части нямаше как. Резерни части нямаше и в СССР – знам от личен опит.

Автомобилните гуми също бяха огромен проблем. В магазините не се предлагаха, пускаха ги в автосервиците, където се разпродаваха за минути. Имаше български автомобилни гуми „Вида“, произведени във видинския завод. Не бяха лоши, особено „Вида спорт“, които също не можеше да се намерят на пазара.

През онези години изминавах по 70-80 хиляди километра на година. За година ми трябваха 8 гуми.Все пак намерих решение. Отивах до Румъния,в гр.Гюргево, зимата обикновено преди Коледа, защото тогава румънците ни продаваха гуми и си купувах румънски гуми „Виктория“. През лятото ги криеха под тезгяха.

В Чехословакия имаха хубави гуми Барум, но чехите не даваха да ги изнесеш от страната им. В Унгария имаше всякакви гуми – дори Мишелен, но бяха невероятно скъпи за нас. В Унгария имаше всякакви авточасти за Жигула. Въпреки че бяха скъпи, от там си купувах каквото ми трябваше за Жигулата.

В ГДР гумите бяха „Пнеумант“, не бяха лоши, но по магазините винаги липсваха. По магазините липсваха още хиляди стоки, но българите бяха навикнали с това.Знаеха,че живеем в социализма и се надяваха в скорошното идване на развития социализъм, когато подобни проблеми щяха да изчезнат завинаги.



арх.Олег Каразапрянов

[email protected]



04.08.2024г.