По едно време на кръчмата започнаха да й казват „Аператива”. Така беше известна в махалата. За всички тя беше известна като аператива. По късно разбрах, че трябва да се казва аперитива. Аперитив е спиртна напитка, която се пие преди ядене, за да ти се отвори апетитът. Думата идва от латинското „отварям”.
Понякога баща ми след работа се отбиваше в кръчмата. Дебнех го кога ще е таму за да отида при него и да ме купи лимонада или сок. Лимонадата беше жълта, не много сладка. Сокът беше червен и доста по-сладък, но и по скъп.Шишетата от 250 гр.се затваряха с бяла порцеланова запушалкау на която имаше гумичка, а запушалката имаше телено приспособление за затваряне.
През топлите летни дни посетителите излизаха пред кръчмата. Стояха прави с чаша в ръка или сядаха на перваза пред витрината и коментираха някой футболен мач.
Вечер късно развеселен от виното и ракията някой започваше да пее :
”Две сълзи проливам всяка вечер,
Две сълзи за нашата любов….
Другите се разчувстваха и подемаха:
„Ти бе хубава като майска роза
И затуй се влюбих аз във теб….
Спомням си един редовен клиент, казваха му Мимето. Дребен, слаб мъж, винаги пристигаше с колелото си марка „Диамант”. Да имаш такова колело беше нещо за завиждане. Това колело беше произведено още от преди войната, германско. Колелото на Мимето беше дамско.
Сигурно добре си е попийвал в кръчмата, че тръгването му беше голям проблем. Качваше се на колелото, тръгваше на зиг заг и после падаше. Изправяше с мъка бавно, внимателно и почваше да рита и псува падналото колело. Не правеше впечатление на никого, хората бяха навикнали. А ние, децата, го гледахме и не можехме да го разберем.
Запомнил съм един друг мъж, който лятото си слагаше носната кърпа на главата. Връзваше четирите ъгъла на кърпата на възел и така я закрепваше на главата си. През горещите пловдивски дни той мокреше кърпата та да му държи хлад.
В кръчмата най-често се говореше за футбол. Имаше някакъв футболен отбор Парчевич. Все този отбор беше тема на разговорите. Имаше и големи спорове и дори караници с викове и псувни, та понякога започваха да хвърчат столове, чаши, бутилки и да се събарят маси.
Беше късно вечерта. При една караница на един му бяха пукнали главата. Беше паднал по гръб вън, на тротоара встрани от кръчмата и главата му бе окървавена. Беше лятна топла вечер. Ние децата го гледахме отдалече, страх ни беше да го приближим.
По това време имаше някакъв футболист Ракаров, някаде 1956-57г. Най често в кръчмата обсъждаха колко е добър. Но по-възрастните запалянковци не искаха и да чуят за него. Те си спомняха футболистите от тяхното време преди 20 и повече години. За тях тези футболисти от отминалите времена бяха истински идоли.
Почти всички футболисти през онези времена си имаха прякори. Дори истинските им имена не се знаеха. Спомням си „Комара”,”Мравката”. Чуваше се: ”Помниш ли Мравката какъв гол заби 1936г.?! „Ами Комара вкарваше головете от Халите с левия си крак!”
Това „гол от халите” беше станало нарицателно. А еди-кой си как вкарвал головите със задна ножица.
Много ми беше чудно как така от „халите” някой ще вкара гол?!
Къде са халите, къде е стадионът?! Трябваше да стана по-голям, за да разбера тези думи, които искаха да покажат голямото майсторство на тогавашните футболистите.
12.03.2025г.
арх.Олег Каразапрянов
[email protected]
