Втора част
Как един берлинчанин стана пловдивчанин – спомени от арх.Олег Каразапрянов
Провериха ни документите и се качихме в самолета Боинг 767, който беше на българската гражданска авиация. Боинг-ът не беше първа младост, гонеше тридесетте години. След около два часа кацнахме на летище Tegel, което се намира в северозападната част на Берлин, в някогашния Западен Берлин.
По телефона се свързах с фирмата рентакар, която ни осигуряваше автомобила. Обясниха ми от къде точно може да го получим. Отидохме на посоченото място, където ни чакаше един чисто нов OPEL корса и един млад мъж . В първия момент се смутих,защото колата се оказа с автоматични скорости, за които се плаща допълнително доста повече. Мъжът ми каза,че това е бонус от фирмата, защото съм платил предварително. Даде ни ключовете на колата и ни пожела приятен път. Този Опел се оказа удивително икономичен. Из Берлин изминахме повече от 300 км., а стрелката на бензиномера почти не беше мръднала.Дори помислих,че може да е повредена. За всеки случай спрях на бензиностанция да заредя.Резервоарът все още беше почти пълен до горе.
Хотелът го намерихме доста трудно, тогава нямаше навигации, а картата на Берлин,която имах, се оказа остаряла. В Берлин за много кратко време бяха изградили множество нови улици и въпреки че познавам града и многократно съм бил в него, намирането на улица Langestrasse ме затрудни. Съмсем близо до хотела беше железопътната гара Ostbahnhoff. От любопитство влязох да разгледам гарата отвътре. Консткрукцията на сградата беще изцяло от стомана. Непрекъсната идваха и заминаваха влакове един след друг. Най интересното и непривично беше, че влаковете излизайки от гарата преминаваха по стоманена естакада, която се издигаше над улиците.
Пред гарата имаше голям площад, на който всяка сутрин до обед ставаше голяма пазар.Търговците донасяха стоката си с бусове или с ремаркета, разполагаха стоката си на специално подредени маси. Разбира се, имаше и павилиони, които предлагаха наденички с бира. Имаше и много купувачи. Точно в 12 часа всичко се прибираше и от пазара не оставаше и помен. Беше ми чудно, че след пазара не оставаше никакъв боклук.
Хотелът се оказа на много хубаво място, около него имаше красиви паркове, в които се чуваше пеенето на славеи. Не можех да повярвам. Не бях чувал от много време в голям град да пеят славеи.
На следващия ден нарочно отидох до близкия парк и наистина чух песента на множество славеи. Въпреки огромното движение от автомобили в Берлин, въздухът беше изненадващо чист и свеж.
До рецепцията на хотела, пред която имаше голямо уширение, се стигаше през един проход през сградата, по който можеше да се премине и с автомобил. Настилката беше идеално гладка и равна, направена от малки каменни павета от гранит, но не дялани, а рязани.
На рецепцията на хотела ни посрещна приветлива и любезна германка. Поздрави ме на английски, аз и отговорих на немски, което леко я смути. Може би защото й казах,че предпочитам в Германия да говоря на немски език с германците.
На уширението пред входа на хотела беше паркиран автомобил с гръцка регистрация. Можеше и аз да паркирам тук, но предпочетох да паркирам в подземния паркинг. Исках да видя как са направени подземните паркинги в Берлин, където подпочвените води са много високи поради наличието на много реки преминаващи през града. Оказа се, че това е един огромен паркинг. По- късно разбрах, че такива паркинги има изградени под всички сгради и затова по улиците не се виждат много паркирали автомобили.
На другия ден сутринта,след вкусната закуска в хубавата градина на хотела се отправихме към Грос Кройц при госпожа Шулце. Нямахме търпение да видим Йошко. Познахме къщата на госпожа Шулце по кучешкия лай, който се чуваше отдалече.
В къщата на госпожа Шулце имаше малко,красиво дворче с много цветя, трева, зеленина и малка водна площ.На тревата си играеха няколко щастливи .мопса. Влизайки в къщата, бяхме придружени от стадо любопитни мопсове, които тръгнаха след нас.
Усещах,че до последния момент фрау Шулце не вярваше , че ще си вземем Йокшо.
Германците много добре познават българския манталитет и затова към българите са доста предпазливи.
Попадал съм в ситуаци ,които никога не бих искал да се повторят.
Ето какво ми се случи. Паркирах рентакара до някакво заведение да почина. На съседната маса двама българи – не цигани а българи един на друг се хвалеха кой колко чифта обувки е откраднал, детски дрешки, чаршафи и какво ли не още.
Такава обида от сънародници никога не бих простил.
Бих простил натоварения багажник на покрива на автомобил пълен с консерви за да се спести някой лев. Бай Ганьо все още е жив.
Спомням си при едно пътуване на чешката граница пред мен чака автомобил с българи. Идва митничарят да проверява. Бърка в кашона стоящ на багажника на покрива на колата и от него се изтъркалват консерви русенско варено и боб с люти чушки. Митничарят с насмешка казва на развален руски „Ета болгарский ресторан”
Госпожа Шулце ни настани в дневната, в която имаше маса с няколко фотйойла, голямо канапе. Седнахме на фотьойлите, а всички мопсове се настаниха седнали на голямото канапе в някакво очакване.
Йошко се оказа най малкото кученце на възраст и размери. Беше една малко пухкава топчица с черна муцунка, клепнали ушички и красиви тъжни очи. Госпожа Шулце преди малко се беше върнала с Йошко от ветеринарния лекар, който му беше направил противобясната ваксина -Tollwutimfung.
Поговорихме с нея,даде ни документите и паспорта на Йошко. Госпожа Шулце ни каза някои особености за мопсовете.
Взехме си Йошко с клетката,качихме се на Корсата и се отправихме към летището Тегел.
Трябваше да бързаме,защото вече беше 11,00 часа,а на летището трябваше да бъдем преди 13,00часа. Беше понеделник, а понеделник улиците на Берлин са много натоварени с автомобили. Притеснявах се,времето беше малко,т рябваше да върнем рентакара.Не знаех неговото връщане колко ще ни забави. По телефона попитах къде може да оставим колата. Изпитах голямо облекчение когато ми казаха ,че мога да я остава на летището. На посоченото място закарах колата ,приеха я без никакви формалности. Мислих си,че ще започнат да я оглеждат подробно отвсякъде, както правят в България. Нямаше такова нещо,само ме попитаха дали съм имал някакви проблеми с колата и толкоз. Германците както винаги бяха много точни.
арх.Олег Каразапрянов
18.04.2024г. [email protected]
