Тук вили са имали възрожденецът Иван Андонов , видният род на Обрейкови, създателите на съвременния пловдивски панаир, и други видни пловдивчани.Тук вила е имал и Захари Стоянов. Когато аз посещавах летовището повечето вили бяха изоставени и полуразрушени. Беше ми интересно да влизам н тях и да ги разглеждам и от вътре. Виждаха се останки от стари красиви мебели . В някои от вилите имаше красиви камини, облицовани с огнеупорна керамика.
Най-ценното за мен от тези порутени вили беше да измъкна някоя дъска, с която като шейна можеше да се пързалям по наклонените поляни покрити с изсъхналата трева .
През 1938 година за Летовище Бяла черква се пише като един от най-устроените в страната курорти. През септември 1940 година почиващите там посрещат новината за Крайовската спогодба и връщането на Южна Добруджа в пределите на България. Само Обрейкови са имали радио тогава, когато са чули за новината, цяла нощ са пирували на поляната, разказва Андон Андонов.
Курортът е „възпят“ и от създателя на Пловдивското певческо дружество Ангел Букорещлиев. Във вестникарска дописка той споделя възторга от красотите на летовището. Но добавя, че пътят до там ще ви накара да проклинате деня, в който сте се родили – „ако искате да стигнете благополучно, трябва да тръгнете с аероплан“, пише той. Букорещлиев описва лошото състояние на манастира – няма удобства, а ако завали, тече отвсякъде. Фурната, пък, функционира само, ако самите летовници я запалят и управляват, оплаква се музикантът.
Недалеч от къщата на Жана е старият манастир „СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ“ , който е най-високо разположеният действащ манастир в България. Наричан е Белочерковски заради белите камъни, от които е изградена черквата му. Към манастира имаше жилищни сгради.Една от сградите се ползваше от тогавашния пловдивски владика. Някои казват, че в двора му е вилата на българския патриарх.
Аз знаех,че тук идва пловдивския владика,така си говореха възрастните.Идваше тук всяко лято да подиша кристално чистия въздух,да се наслаждава на красивите гледки, да вдишва аромата на бор и смола. Докарваха го с една голяма черна лимузина, карана от шофьор. Първо от автомобила изскачаше огромното му куче с големината на малко конче, после и самият Дядо Владика. Гледах го отдалече с голямо страхопочитание. Та кой ли можеше през онези години да премине през лошия път с автомобил и да дойде тук? То и автомобилите тогава бяха голяма рядкост.
До манастира имаше един надгробен камък. Гроб не се виждаше. Може би все още го има този надгробен камък. Надписът на него беше почти заличен от времето. Тук била погребана една девойка. Разхождала се из гората.На главата си имало шапка с перо от някаква птица. Ловец от далечината видял перото, помислил ,че е птица, извадил пушката и стрелял. Улучил девойката право в челото.
През зимата на 2002 г. жилищните сгради към манастира изгарят при стихиен пожар. По късно са възстановени. Манастирът е обявен за паметник на културата. Може би името на летовището идва от името на този стар манастир.
Около това летовище има места, от които човек може да се наслаждава на прекрасни гледки. Само трябва да открие тези места.
Уникалното разположение на летовището дава възможност на посетителите да съзерцават една от най-красивите панорамни гледки на този дял от Родопите.
От тук може да се види Голямата Преспа. Извисяваща се на 1580 м надморска височина. Панорамната тереса на Голямата Преспа разкрива уникален поглед простираща се на 180 градуса, започващ от резерват Червената стена, продължаващ с почти целите централни Родопи преминавайки през кулата Снежанка, първенците на Родопите Перелик, Персенк чак до девинския край и връх Модар.
Пради стратегическото си място на Бяла черква беше разположено сформираното през 1961 г. ракетно военно поделение. Закрито е 1982 г.До преди няколко години имаше останки от полуразрушени сгради.Гледката към сградите и около тях беше доста грозна и неприятна..Може би заради това поделение пътят до летовището се подържаше в добро състояние.
Имаше ски писта със ски влек,която беше много посещавана.По късно беше занемарена и изоставена.Дали сега отново действа ни знам.Тук е разположена конна база Стела,която се развива с успех.