По-късни спомени за Слънчев бряг

Постепенно Слънчев бряг се разрастваше. Появиха се много нови модерни,луксозни хотели.

И гостите ставаха все повече. Някои западяци идваха с луксозните си и скъпи лъскави автомобили.

По-заможните западняци идваха със собствените си големи лодки, на които сега им викат яхти. За тях имаше едно голямо неудобство, защото нямаше яхтено пристанище.Имаше „Яхт клуб“,в който задължително трябваше да регистрират лодките и да ги оставят в клуба, където бяха строга пазени от милицията. Яхт клуба представляваше едно оградено място. Обикновено лодките бяха с мощните извънбордови двигатели „Джонсън“ или „Меркури“. Имаше много случаи, когато източногерманици се опитваха да откраднат лодка с такъв двигател. И да отпрашат към Турция. Българската брегова охрана беше снабдена с лодки с допотопни съветски извънбордови двигатели „Ветерок“ с които не можеха да настигнат бегълците. До яхт клуба бяха евиният и адамовият плажове.Те бяха оградени с ограда от ламарина, по която имаше доста големи процепи, през които можеше да се види какво става вътре. Около оградата на евиния плаж можеше да се видят как обикалят любопитни мъже. До тези плажове имаше едно павилионче в което предлагаха закуски и дефицитната тогава кока кола ,която я продаваха в чаша и струваше 80ст.

На брега съвсем близо до яхт клуба срещу него беше хотел Гларус. Хубав хотел, но най-хубавото му беше,че от балконите имаше чудесен поглед към евиния плаж. Доста мъже се задържаха по тези балкони за да гледат и да се забавляват. Можеше да ги забележиш, минавайки оттам.

На плажа – ако искаш чадър, трябваше да пращаш 1лев на ден.

Една година на плажа съвсем близо до хотел Глобус идваше една група от десетина души американци. Най малкият беше 4-5 годишен, а най възрастният може би повече от 70г. Щом станеше 12 часа отиваха да обядват и после почиваха .Оставяха на плажа чадърите си, хавлиите и някакви чанти, без да ги е страх от крадци. Идваха отново към 15 часа. Бяха много весели жизнени хора.

Вече бяха се появили много забавления на плажа. Имаше водни колела, разходка с банан .Най голямата атракция беше вдигането с парашут над морето. Беше доста скъпо удоволствие, около 300лева. но чужденците си го позволяваха.

Спомням си за едно германско семейство, много едри хора или по скоро огромни. Мъжът беше висок над два метра и сигурно тежеше около 200кг., жената и тя беше огромна. Също и дъщерята. Мъжът се обръщаше винаги към тях с думите „Мое съкровище“, да, те наистина бяха съкровища с огромните си размери.

Един ден огромният германец реши да го вдигнат с парашут над морето. Колкото и да беше неприлично се загледах в този процес.

Вдигането с парашут ставаше като те вържат с въже за парашута и от брега моторна лодка те изтегля и ти политаш във въздуха. Успяха да го вдигнат след 5-6 несполучливи опита, явно теглото му беше огромно. Когато успя да полети във въздуха, жена му и дъщеря му бурно го приветстваха с ръкомахания.

арх.Олег Каразапрянов

[email protected]

14.07.2024г.