След завършване на началния курс на обучение, който беше до четвърти клас, започваше средния курс до осми клас включително.
Особеното е, че по различните предмети преподават различни учители .Но това беше и хубавото.
Точно тези учители, преподаващи по това време в училището „Йоаким Груев“ ще помня винаги, изпълнен с безкрайна благодарност и любов към тях. Те бяха изключително добри учители и педагози. Бяха много над нивото на днешните професори и доценти. Не знам кой и как ги беше събрал и дали ги е подбирал специално за училището. От тях получих огромни знания, които са ми от полза и до днес. От тях научих не само определени факти, събития и др., но и някакъв начин, универсален подход към ученето, който ми помага и до днес. Днес може някои да го нарекат „изкуствен интелект”.
По математика се смениха няколко учители. Преподаваше ни Труфка Чунтова, Спасова, Видолова. Все добри учители. Математиката ми се отдаваше. Дори на класните успявах да реша задачите и на двете групи. Разделяха ни на две групи, за да не може да преписваме.
Заместник директорът Перу Мишев остави много силни спомени в моето съзнание. Неговите уроци бяха на академично ниво, каквото дори и във висшия институт нямаше. Изписваше извеждането на всяка една теорема на черната дъска и обясняваше кое как става. Преподаваше теория на математиката, която на мен ми помагаше по-лесно да се справям с решаването на математическите задачи.
По едно време класна ни беше другарката Краваева. Преподаваше ни по биология и зоология. Много добра учителка. Никога не чух да викне, да превиши тон. Синът й Тинко ми беше съученик от съседна паралелка. Краваева ни водеше на опитното поле, което се намираше някъде към Голямо конарско шосе. Показваше ни как се сее, как да се грижим за растенията. Бяхме все градски деца и тези знания ни бяха от голяма полза.
В училището имахме кабинет по биология на третия етаж, създаден от Краваева. В него имаше много нагледни материали, снимки, които помагаха при нашето обучение.
По български език и литература ни преподаваше Руска Лазарова. Все още си спомням граматическите правила ,които тя ни обясняваше. Българската граматиката беше нейната сила. Това, което научих от нея то запомних завинаги и все още ми е от полза. Учителка изцяло отдадена на професията си.
Часовете по история ми бяха доста скучни. Особено по история на България, може би защото обичах да търся и чета странична литература и познанията ми бяха доста обширни и не съвпадаха с това, което пишеше в учебниците.
През ваканциите през лятото обичах да посещавам библиотеката „Иван Вазов“, която се намираше в сградата на сегашния Археологически музей. Макар и с много търсене и търпение успявах да намеря литература, която ми даваше по обширни знания. Колкото повече четях книги по история, толкова повече виждах колко изопачени и неверни неща изучаваме. За много личности в България имах непосредствени впечатления от моите прародители и познати, които имаха лични познанства с тях.
През лятото имах най-много време да чета. Когато се стоплеше времето – някъде в началото на месец март, взимах си книжките и отивах на площадката пред църквата св.Петка на Джамбаз тепе. Това бяха любимите ми незабравими часове. И така до есента, когато почваше да застудява.
Много книги взимах от кварталното читалище, което се намираше на Понеделник пазара на ул.”Раковски”, близо до сегашната Първа поликлиника. Сградата, в която беше читалището я събориха.Прочитах ги за един ден. Жената, която даваше книгите в читалището, казваше се Кушлева, мислеше,че не ги чета и един ден ми се скара. Стана ми тъжно, почувствах се обиден. А може и да съм й създавал допълнителна работа и затова е постъпила така с мен.
Ще направя едно малко отклонение. До съборената сграда, в която беше читалището, майка и дъщеря имаха парцел. Дойдоха при мен и аз им направих проект, по който те построиха къща. Строиха я няколко години. След четири години, явно не са ме забравили, те ме намериха, дойдоха при мен да изкажат своята благодарност. Бях много трогнат, защото такива случаи рядко се срещат.
Часовете по руски и немски езици ми бяха досадни, бях решил че с езиците не мога да се справям добре.
По рисуване ни преподаваше другарката Дидова. Хубаво беше, че тя ни водеше на изложбите, каквито често имаше в изложбената зала на Главната. Понякога тук виждахме Златю Бояджиев, Паскал Стружев, Кольо Витковски, Деспотов и други пловдивски художници. Деспотов често идваше у дома, беше приятел на баща ми. Бях доста малък, но виждаше, че рисувам. Един ден ме попита какво знам за перспективата. Разбира се, на тези години нищо не знаех. Тогава той, идвайки у нас, подробно ме запозна с перспективата.
По физика и химия ни преподаваше Георги Божков. Висок,слаб мъж. Беше изключително добър учител, педагог. Проявявах голям интерес към физиката и тези часове ми бяха любими. Четях много странична литература по физика. Когато не можех нещо да разбера или да намеря в книгите тичах при Божков. Той винаги с удоволствие отговаряше на моите въпроси.
На третия етаж в училището имахме кабинет по физика и химия. Кабинетът беше оборудван с всичко необходимо, за да ни бъде показано нагледно всяко едно физическо или химическо явление. Кабинетът беше създаден от учителя Георги Божков, който почти винаги оставаше в кабинета да дооправи нещо, да направи нещо ново за учениците. В неговите часове всички ученици бяха послушни, но не защото имаше една дървена дълга показалка, а защото явно им е било интересно и Божков е имал голям авторитет.
Може да звучи странно, но този учител ме научи как да си уча уроците не само по физика, а изобщо и то така, че да ги запомня завинаги. Той казваше, че ако наистина си научил нещо, то ти ще го знаеш завинаги.
Измина повече от половин век от тогава и се уверих, че е бил прав, защото вече знаех как да уча. Благодарността ми към него е безкрайна.




арх.Олег Каразапрянов
[email protected]
20.03.2024г.
.