Първа част
Как един берлинчанин стана пловдивчанин – спомени от арх.Олег Каразапрянов
Историята е забавна, защото в нея главен герой е едно много симпатично и красиво куче порода мопс на име Йошуа.
Едва ли има друга порода кучета, които толкова много са изобразявани в картините на най-големите художници, както и в литературата.
Случайно видях един мъничък мопс, продаваха го в зоомагазин. В магазина имаше и други породи кучета, но погледа ми се спря на мопса. Главата на мопса е специфична, различна от тази на другите кучета, запомняща се. Гледах го и не можех да се разделя с него.Това бе любов от пръв поглед. Реших, че трябва на всяка цена да имам куче порода мопс. Започнах да проучвам всичко най-подробно за породата. В България не можах да намеря достатъчно сведения. Но в немските сайтове имаше всичко най-подробно описано.
Оставаше да намеря здраво, породисто и красиво куче мопс. Намерих няколко развъдника за мопс в България. Свързах се с развъдниците, откъдето ми изпратиха снимки. Не ми харесаха българските мопсове.
Започнах да търся мопсове в Германия по интернет.Оказа се, че там има десетки развъдници за мопсове. В сайтовете на развъдниците имаше много снимки на мопсове с подробни описания за тях. След дълго търсене се спрях на един развъдник,който се намираше в околностите на Берлин, Gross Kreuz, а собственичка беше госпожа Виржинея Шулце. В сайта имаше снимка на един мънче мопс на около десет – петнадесет дни. Гледаха ме едни и тъжни и игриви очички .Харесах го много, това беше моето куче.
Свързах се по телефона с госпожа Шулце и тя ми разказа подробности за Йошко, такова име му беше дала тя, което означава Христос.
Всеки ден разговаряхме с госпожа Шулце по телефона, разпитвахме я за Йошко и нямахме търпение да си го вземем.
С жена ми решихме да отидем до Германия и да си го вземем лично от госпожа Шулце. Трябваше да го вземем преди да навърши 40 дни, когато се слагаше противо бясната ваксина Tollwutimpfung. Беше определен и денят в който трябваше да преминем на връщане границата на Германия. Това беше 3 май.
Предстоеше ни дълга и сложна подготовка. Вкъщи подготвихме всичко за Йошко – кошарка, завивки, панички за храна и вода, кафез.
За отиването до Германия подготовката беше по сложна. Можеше да пътуваме до Берлин с влак или автобус и да напълним една чанта с консерви, за да ни излезе всичко по -евтино.Но не ми се искаше да повтарям някогашните Бай Ганьовите хитрини ,които и днес много българи правят.
Можеше да отидем до Германия с автомобил. Но да пренасяш малко куче на двадесетина дни с автомобил няколко хиляди километра не е най-доброто решение. Решихме да пътуваме със самолет до Германия и обратно. Самолетът беше Боинг 707, на българските авиолинии.
Пътуването не беше от най комфортните, още в началото на полета стюардесата успя на разлее в скута ми цялата каната с вряло кафе и да ме попари.
Самолетът кацаше на летище Tegel в Берлин.То се намира в северозападната част на града. Оказа се,че в близките хубави хотели няма свободни стаи за дните на нашия престой. Хубав петзвезден хотел имаше на другия край, югоизточния на Берлин на ул.Langestrasse.Хотелът Insait Berlin наистина беше превъзходен .Това се оказа една голяма сграда, която някога е била някакво производствено предприятие, от което и помен вече нямаше, толкова успешно беше преустроена в хотел.
Всичко в този хотел беше обмислено и направено до последната подробност. Явно ,че за този хотел са работили много добри архитекти, дизайнери и строители. Всичко беше много луксозно и с много красив дизайн. Като започнеш от красивите фасади с фугирана тухлена облицовка, дворът ,който приличаше на райска градина, изпълнена с невероятно красиви цветя, храсти и дървета, просторните хотелски стаи. Интересен беше асансьорът на хотела, защото на различните етажи вратите му се отваряха в двете противоположни посоки.
Ресторантът на хотела имаше маси, които бяха разположени направо на окосената трева. Още си спомням за двете семейства гърци, които на тези маси стояха до късно вечер, похапваха, пиеха бяло вино и изобщо не излязоха от хотела.
Първо направихме резервация точно за този хотел в Берлин, защото той ни хареса.
Купихме специална клетка за кучето, която да отговаря на необходимите изисквания при пътуване със самолет. Заедно с кучето тя трябваше да тежи не повече от 5 кг., за да може кучето да е до нас по време на полета, нещо като ръчен багаж. Големите кучета при полет със самолет ги поставят в клетка в специално отделение на самолета.
Разбира , резервирахме билети за самолета, отиване и връщане. Направих резервация за рентакар автомобил, който трябваше да ни чака на летището в Берлин, когато пристигнем.
На първи май малко преди обед бяхме на софийското летище.Оставихме автомобила ML Merсedes на покрития паркинг на летище София срещу 50 лв на денонощие и с празната кучешка клетка и ръчния багаж се настанихме в чакалнята на летището, чакайки да ни поканят да се качим на самолета…
Следва продължение…
арх.Олег Каразапрянов
18.04.2024г. [email protected]
