Институт за пазарна икономика И.П.И.

Не стойте просто така, закрийте ги
Таблото на Централна гара София. Снимка Архив
МВФ публикува доклад за провала на публичните предприятия в България. Разбира се, той не е озаглавен така, а съвсем по консултантски – „България: Фискални рискове от публичните предприятия“. В него има добра аналитична част за дейността им, за разлика от справочника, публикуван от Агенцията за публичните предприятия (АПП), наречен Годишен обобщен доклад за държавните публични предприятия за 2022 г. В последния оценъчният елемент на авторите се свежда до общи констатации в няколко параграфа, на фона на набиващите се на очи изводи от представените данни в над 170 страници.

Доклад на АППК разкрива голям брой назначения без конкурси, „Информационно обслужване“ опровергава
Доклад на АППК разкрива голям брой назначения без конкурси, „Информационно обслужване“ опровергава
Ето най-важните констатации в анализа на МВФ:

Публичните предприятия (ПП) са над 700 на брой (държавни и общински) и в целия спектър от икономически отрасли, като има сектори в които те преобладават като доставчици на услуги – производство и пренос на електрическа енергия, пренос и търговия с газ, железопътен транспорт, водоснабдяване и канализация, напояване и други; публичните предприятия товарят бюджета директно с над 1,5% от БВП годишно, но условните им задължения достигат 12% от БВП, и това – без да се включват дадените от самите предприятия гаранции на трети страни, за които не се изисква одобрение от МФ и по тази причина не е налична информация. Те тежат на всички данъкоплатци всяка година не само с директни субсидии и капиталови трансфери, но и със задължения в бъдещето, които все някога ще трябва да бъдат платени.
И в двата анализа няма качествена оценка на услугите, предоставяни от публичните предприятия, но само при изброяването на няколко големи всеки потребител може сам да прецени качеството – „Български пощи“, „БДЖ-Пътнически превози“, редица ВиК-та из страната, лечебни заведения. Очевидният и продължаващ с години провал трябва да е аргумент за преразглеждане на участието на държавата в тези дейности. От друга страна има и положителни примери на публични предприятия, които консистентно се справят добре („Кинтекс“, „РВД“, „Български спортен тотализатор“, „Агенция дипломатически имоти в страната“), което е аргумент, че държавата трябва да се изтегли и да спре да се занимава с подобни дейности.
Несвойствени дейности, осъществявани от държавни предприятия, продължават да съществуват напук на логиката – производство на сирене, конгресна дейност, предоставяне на езикови курсове, изготвяне на маркетингови стратегии, шивашка дейност, търговия и други подобни са само няколко примера.
Заетостта, осигурявана от публичните предприятия, надминава 4% от общата заетост или над 125 хил. души и расте. Това са хора, голямата част от които могат да работят при по-добри условия на труд и по-високо заплащане в частния сектор, но в замяна на увеличаване на продуктивността. И докато в трудни години на икономически сътресения държавните предприятия се разглеждат като инструмент за запазване на заетост и изпълнение на социални функции, то в условията на ниска безработица и липса на работна ръка, това „запасяване с хора“ вреди директно на останалата част от икономиката, практически блокира структурните трансформации и ограничава разширяването на производствения потенциал като цяло.
ЕК одобри държавна помощ от 50 млн. лева за „Български пощи“
ЕК одобри държавна помощ от 50 млн. лева за „Български пощи“
Все пак, невидимите ефекти от съществуването и състоянието на държавните предприятия са далеч по-важни, като сред тях следва да посочим поне следните.

Води се политика, която да се съобразява с фалирали предприятия чрез ограничаване на конкуренцията – редица реформи се отлагат или изобщо не са на масата, защото биха довели до влошаване на състоянието на и без това фалирали предприятия. В опит да защитят провалящите се държавни предприятия, правителствата ограничават видимо или не толкова работата или навлизането на нови играчи. По-малък или никакъв избор за потребителите, или ситуация, в която малка група граждани ползват публично финансирани услуги, платени от всички данъкоплатци, е обичайна ситуация. Пример – БДЖ и ограниченията за междуградски автобусни превози поради дублиране с ж.п. транспорт.

„Изсмуква“ се човешки ресурс, зает в неефективни дейности, получаващ (често) ниски заплати, поддаващ се на влияние – повечето държавни предприятия привличат работници по няколко причини – не се работи на пълни обороти, няма реална оценка на работата, заплащането по-често не зависи от труда, няма ефективен контрол. Както и да се погледне, това води до сбъркани стимули, които допринасят за влошаване на резултатите, т.е. до повече бюджетни субсидии и по-некачествени услуги. Пример – „Български пощи“, които наемат повече от 7500 души.

БДЖ, вие сте клета клетост
БДЖ, вие сте клета клетост
Корупция, клиентелизъм и/или бездействие – назначаването в бордовете на държавно предприятие е изключително желано сред точно определен кръг хора, в който влизат партийни членове, хора с мераци да облагодетелстват даден бизнес (доставчик, клиент) или хора с амбиции за власт. И трите причини не водят до подобряване на управлението, както е видно от опита ни до момента.

Пропускат се икономически ползи – най-важният ефект са всички пропуснати възможности – нови инвестиции, нови работни места, нови технологии, които не са се реализирали и никога няма да се реализират по две причини – или услугите, предоставяни от публичните предприятия възпрепятстват всички свързани по веригата бизнеси, или държавните политики, защитаващи от фалит публичните предприятия, вредят и пречат на растежа на останалите икономически субекти.

Политически риск – този риск, асоцииран с влиянието на политическата ситуация върху дейността на една компания, винаги съществува, но се реализира веднага при смяна на правителство в публичните предприятия. Дори и новият Закон за публичните предприятия, изработен със сътрудничеството на ОИСР, не можа да адресира този риск изцяло и въпреки че след приемането му бяха спрени чисто политически опити за смени на ръководства, видно е, че процедурите могат все още да бъдат заобиколени.

Държавният ВиК холдинг вече си има началник
Държавният ВиК холдинг вече си има началник
Наскоро публикувано изследване на 1160 приватизационни сделки и 61 национализации в 30 европейски страни за периода 2007-2016 показва, че при слаби и неефективни институции държавните предприятия са вредни за икономическия растеж, докато при добри институции те могат и да допринесат положително за икономическото развитие, но само до определена степен.

Какво да се прави?
И двата документа (МВФ и АПП) не дават ясни препоръки за коренна промяна. МВФ все пак посочва, че трябва да се подобри управлението на публичните предприятия, което е абсолютният минимум на фона на всички данни за неефективността, загубите и милионите субсидии. Агенцията за публичните предприятия пък изобщо няма подобен раздел, т.е. тя наблюдава и обобщава преглед на 265 публични предприятия, без изобщо да се опита да предложи конкретни стъпки за подобрение на ситуацията.

А всъщност пътят към добри услуги като превоз на пътници и товари, производство и доставка на електроенергия, пощенски услуги, ВиК услуги е освобождаване от държавната некомпетентност и влияние. Това става или като се закрият повечето от тези предприятия, или като преминат в частни ръце след прозрачна и конкурентна процедура. Към момента нито един от аргументите за съществуването на публични предприятия не може да бъде приет:

– нито има висока безработица и те помагат с наемане, точно обратното;

– нито осигуряват качествени публични услуги, точно обратното;

– нито вноските им в държавния бюджет помагат за фискалната стабилност, точно обратното;

– нито са машина за икономически растеж, точно обратното;

– нито са иновационни лидери, от които останалата част от икономиката да „печели“, точно обратното.

Провалът в управлението на публичните предприятия, неуспехът в контрола и наблюдението над работата им и недобрите услуги, които предоставят, доказват, че слабите институции в България раждат и управляват слаби публични предприятия. И докато институциите не могат да бъдат закрити, то повечето публични предприятия може и трябва, защото в България вместо шампиони те са бедствие, за което плащаме всички.

Институт за пазарна икономика