На няколко километра на север от Слънчев бряг беше село Влас, което доста по късно го преименуваха на Свети Влас. Между с.Влас и Слънчев бряг имаше доста добър асфалтов път. Покрай пътя имаше насадени лозя, някои от които бяха изоставени. Докато Слънчев бряг вече беше известен като качествено място за почивка, за село Влас почти нищо не се чуваше. Селото беше едно от многото села край морето, чиито развитие беше спряло или просто нямаше такова. Къщите бяха стари, едноетажни, населени с малко местни хора. Лятото по цял ден нямаше вода. Канализация нямаше. Квартири под наем почти нямаше. Централната улица ако това беше улица вървеше от север на юг и задънваше в един малък пясъчен плаж. Имаше нещо като улици без каквато и да е настилка. Селото почна да се съвзема след създаването на комплекса Елените.

Диво, но приятно място с хубав плаж, беше Робинзон, както и Таляна,които се посещаваха предимно от пловдивчани.

Морският бряг на юг от Влас беше съвсем тесен, широк два-три метра, покрит с камъни, на които трудно можеше да легне човек. Точно тази плажна ивица беше царството на нудистите. Тук идваха да плажуват съвсем голи предимно чехи ,източногерманци, поляци и малко българи. Излежаваха се от сутрин до вечер голи на слънцето инеобезпокоявани от нищо и никой.

На юг от Влас, в северния край на Слънчев бряг вече беше изградена база за лечение на белодробно болни, една доста модерна за времето си сграда.

Между Несебър и с.Равда беше изградена морската спортна база на ВИФ – висш институт по физкултура. Институтът разполагаше с доста добра база. Имаше хубави моторни лодки, което даваше възможност да се тренира най вече водни ски. Тук идваха на почивка борци, щангисти, скиори. Освен младежи имаше и много девойки.

Доста навътре в морето имаше закотвен неголям кей ,до който обичах да плувам. Не спирах на него, заобикалях го и пак се връщах към брега. Вифаджиите не обичаха чужди хора.



На юг от Слънчев бряг на няколко километра беше село Равда. Тук прекарах с родителите си 2-3г.лятната си почивка. По късно тук съм идвал и като студент.

Тогава между Равда и Слънчев бряг имаше друг път, пак асфалтов. Покрай този път имаше градини насадени с праскови. Прасковите бяха огромни по размер и много ароматни. Пазеха се денонощно от няколко пазача въоръжени с пушки. Казваха, че тези праскови директно отивали за управляващите. Имаше и много изоставени лозя.

И тук плажната ивица беше съвсем тясна. Селото бе на един километър от централния път. То също беше трагично изостанало както с.Влас. Покрай брега имаше изоставени ,занемарени лозя, които въпреки всичко все още даваха сладко грозде. На брега на морето стоеше изградения от германците кръгъл бетонов бункер, който е трябвало да ни защитава при нападение от СССР.

Предимството беше,че в това село имаше средношколски лагери на Пловдив, Сливен, Стара Загора. Базата на тези лагери беше доста скромна. Имаше изграден кухненски блок със столова. Средношколците спяха в големи палатки за по 8 души. В провдивския лагер беше започнало изграждането на масивна почивна сграда на два етажа. Стоя недовършена няколко години и така си остана, когато я разрушиха новите стопани.

Точно в центъра на Равда, ако това можеше да се нарече център, имаше една невзрачна къщичка на един етаж. Хората вътре сигурно са вървели приведени, защото покривът и беше на по малко от два метра от терена. Няколко години подред лятото пред тази къща стоеше един ситроен от Франция. Стоеше около 15 дни. Не можах да видя собствениците на автомобила.

В селото дори кръчма нямаше. Имаше нещо направено от тръстика, на което му викаха заведението. Тук можеше да изпиеш шише бира, мента, водка, вино. Масите и пейките баха от нерендосани дъски и бяха разположени под навес от тръстика.

Бях се сприятелил с шофьора на камиончето – една Молотовка, която осигуряваше снабдяването на лагерите. Една вечер по тъмно пътуваме с него към лагера.Минаваме през прясно окосени ливади ,на които има купи сено. Шофьорът ми вика „Гледай сега!“ и насочва камиона към една купа сено. Под светлината на фаровета се вижда как от купата сено изхвърчат полуголи мъж и жена.

Пътувайки на юг от Слънчев бряг на изток, на около стотина метра от брега, се виждаше една бяла сграда в кръгла форма с плосък покрив. По фасадата на сградата имаше прозорци. Това се водеше като „пречиствателна станция“ на отпадните води от Слънчев бряг. От тази сграда подземно тръгваха две огромни тръби с диаметър над метър и достигаха доста навътре в морето. Там, където заустваха, винаги се виждаше кафяво жълта пяна бълбукаща в морето…