Разследване на Alternatives&Analyses.
Въпреки пълната забрана, вносът на руски горива в ЕС никога не е спирал и България има своя дял. В началото водещ играч беше Турция, която внасяше основно руски дизел през пристанищата Мерсин и Дортйол. Продуктът беше повторно етикетиран с нови сертификати за произход, издадени от местната търговска камара, и изпратен до ЕС.
Няма светци в този бизнес за размяна на сертификати и тази статия е опит да се повдигне капака на тайната зад неотдавнашното преминаване от Мерсин в Турция към Александрия в Египет, където руските дизелови товари също са преетикетирани като египетски продукт.
Цялата система за нарушаване на санкциите, използвана от руските компании за продажба на техния суров или рафиниран петрол в Европейския съюз, непрекъснато се надгражда, за да бъде в крак с най-новите санкционни технологии. В известен смисъл има надпревара между тези, които създават санкции, и тези, които ги заобикалят. Руските петролни компании, подкрепяни от руски дипломати и разузнавателни служби, са активни в различни страни, които препродават руски рафинирани продукти, като ОАЕ, Тунис, Либия и Турция, към които, както беше споменато по-горе, е добавен Египет.
Приходите от продажбата на руски суров петрол остават значително високи, като последните оценки на МАЕ за юли са около 17 милиарда долара и тази цифра не показва признаци на намаляване. Тази тенденция продължава въпреки санкциите, насочени към веригата на стойността на рафинирани продукти чрез схемата на тъмния флот след товарене на петролни терминали в Русия, включително застрахователи (Ingosstrakh и SOGAS), чартьори и търговци.
Нека да разгледаме скорошна схема за търговия в сянка. В тази схема руски дизел, натоварен в Новоросийск, след пътуване до Египет, се озовава на пристанище Варна, облагодетелствайки видни български търговци на горива и известен петролен олигарх, свързан с още по-влиятелния политически олигарх Делян Пеевски. България е само една от многото страни членки на ЕС, които внасят преетикетиран руски дизел. Помислете само за една скорошна моментна снимка в тази продължаваща схема.
Според данните на компанията за проследяване на енергийни товари в реално време Vortexa през последните 12 месеца повече от 50 танкера с около 1,4 милиона тона руски дизел са били разтоварени на петролните терминали в Египет. Въпреки че Египет има няколко рафинерии, техният капацитет и технология са донякъде ограничени, което води до невъзможност да се отговори напълно на вътрешното търсене на рафинирани продукти. което обяснява защо през последното десетилетие страната винаги е била нетен вносител на гориво. Изведнъж, през последната година или нещо повече, Египет се превърна в основен износител на рафинирани петролни продукти, с повече от 24 танкера, превозващи около 660 000 тона дизелово гориво, напускащи страната за различни дестинации в Средиземно море, главно към пристанища на ЕС.
Руската схема за повторно етикетиране на рафинирани петролни продукти се основава на предпоставката, че Египет има рафинерии, които формално могат да произвеждат същата стока от суровия петрол, който преработват. Проблемът с този разказ е, че рафинираният продукт никога не достига до местния пазар и в повечето случаи просто се изхвърля в резервоарите за съхранение на брега на нефтения терминал в Александрия и след това се зарежда отново с променените сертификати за произход.
В нашия конкретен случай с дизеловия товар, доставен до петролен терминал Варна, продавач е регистрираната в Истанбул BAHE Energy – пълно име BAHE ENERJİ SANAYİ VE DIŞ TİCARET LİMİ. За доставката на дизел до Варна BAHE Enerji използва плаващия под флага на Маршалови острови танкер Easterly Canyon, нает от Coral Energy, част от прокси мрежата на Роснефт, за транспортиране на руски дизел от резервоара на нефтения терминал в Александрия до Варна при предпоставката, че дизелът е произведен в рафинерия MIDOR – със сертификат за произход.
По пътя корабът спира на турското пристанище Мерсин, което често фигурира в регистрите на танкери, доставяли гориво за България. Той разтовари 4500 тона в Турция, преди да продължи към Варна с останалите 25 500 тона. Easterly Canyon с руски дизел с египетски CoO, акостира на петролния терминал във Варна и престоя там четири дни, от 6 до 9 август, с купувачи на дизел двама видни играчи на българския пазар на горива, сред които близката до Магнитски санкционираната Пеевски Инса Масло.
Според източници на Alternatives & Analyses сравнително дългият престой – три дни – се обяснява със специфичната цел да се плати за санкционирания продукт по начин, който властите не могат да проследят. Първо, INSA Oil обедини сили с друг български търговец на горива, за да си поделят закупуването на руския дизел, тъй като българските банки ограничиха банковия кредит на всяка компания. Тогава авансовото плащане за спот продажби е задължително условие и отне време и на продавача, и на купувача да запечатат своя интерес към сделката – доставка срещу плащане. И накрая, важно е да се гарантира, че граничните и митническите служители не са твърде скрупулни при проверката на произхода на продукта. Типичният отговор на това и други запитвания от митническите служители е, че не сме длъжни да гледаме извън автентичността на представения сертификат. Българската Главна дирекция на митниците обаче има свои експерти по разузнаване и много по-добър достъп до данни и източници за проследяване на кораби, за да разбере какво е открил нашият екип с отворен код. Номинално митническият служител не трябва да гледа отвъд сертификата за произход, а египетският изглежда автентичен.
Продължаващото международно разследване може да се задълбочи и да идентифицира фалшивите характеристики, характерни за руското дизелово гориво и продукта, получен във Варна или Бургас. Всеки вид дизел носи марката на рафинерията, а руските рафинерии и суровият петрол не са изключение.
Сенчестата верига за този товар от операция по преетикетиране на руски дизел завършва във Варна, където българските митници и гранични власти обикновено се придържат към официалната документация. Митническите документи на товара от Варна се обработват в рафинерията на Insa Oil, където качеството на продукта се тества в лабораторията на INSA, а митническите власти с радост оставят дизела да бъде „обработен“ допълнително. Тази линия на контрол илюстрира степента на завладяване на държавата – както МВР (Гранична полиция), така и Агенция „Митници“ са под прякото управление на г-н Делян Пеевски. Той организира ареста на бившия шеф на митниците в правителството на Денков под фалшив претекст, за да гарантира, че висши митничари във Варна, Бургас и други гранични пунктове ще гледат настрани, когато става въпрос за внос на руски дизел или други „чувствителни“ стоки .
Освен това основните играчи в сектора на горивата и бургаската рафинерия, а оттам и държавният бюджет, страдат от нелоялна конкуренция от дъмпинговите цени на руския дизел. Негативните фискални и пазарни ефекти са трудни за измерване, да не говорим за опетнената репутация на страната като купувач на санкционирани руски енергийни продукти, което добавя към военния сандък на Кремъл. Но основният двигател, както и при руския газ, е дъмпинговата цена на дизела, продаван с голяма отстъпка – над 100 долара на тон за посредници, предимно руски, от петролния терминал в Русия до помпата, и милиарди в брой за Путин каса.
За протокола INSA Oil е внесла 300 000 тона дизел само тази година. За дела на руския дизел на българския пазар може само да се спекулира, но повечето товари са получени от Мерсин, а сега и от Александрия. Следващи в схемата за преетикетиране – либийските пристанища.
Горното дава ясна насока кой е истинският мистър Кеш в българската политика