You are currently viewing КОЙ РАЗПОЗНА БАЙ ИВАН КАРАЧОМАКА И ДВЕ ИСТОРИИ ЗА НЕГО, РАЗКАЗАНИ ОТ ИНЖ.ГРИГОРОВ. ЗАГАДКА ОТ ПЛОВДИВСКИТЕ ПОДЗЕМИЯ

КОЙ РАЗПОЗНА БАЙ ИВАН КАРАЧОМАКА И ДВЕ ИСТОРИИ ЗА НЕГО, РАЗКАЗАНИ ОТ ИНЖ.ГРИГОРОВ. ЗАГАДКА ОТ ПЛОВДИВСКИТЕ ПОДЗЕМИЯ

Поредната ни загадка от рубриката ТРИТЕ НАЙ на Пловдивската телевизия беше свързана с една снимка.

Тя ни връща повече от 50 години назад. На пейката е седнал един известен пловдивчанин. Повече от известен – бихме казали ЛЕГЕНДАРЕН

Пейките и компанията около тях са неговата естествена среда.

Кой е той?

Става дума за бай Иван Карачомака – в една сравнително по-млада възраст, третият отляво надясно.

Пръв се обади инж. Григоров, който беше познал и четиримата на снимката

Ето какво ни написа той:

“ Първи е Иван Сербезов, живеещ в Католишката махала в един от трите високи блока до Супермаркет Лекси, таксиметров шофьор.

2.Митко Герджиков – живееше на ул .Генерал Скобелев 12, Новата махала. Баща му е Благо Герджиков – емблематичен сервитьор в Тихия кът, на Гроздовия пазар.

3. Иван Карачомаков . Къщата му беше на пресечките на ул. Гео Милев и ул. Родопи, дворът му беше голям вход от ул. Родопи, ползваше се за ремонт на коли. Майстор беше бай Кольо Съчмата, който вършеше и тапицерски услуги. След това бай Кольо се премести в собствената си къща на кръстовището ул. Митрополит Панарет и ул. Иларион Макариополски .

След събарянето на имота Карачомака заживя в апартамент в първия висок блок на ул. Лиляна Димитрова, номер 58, срещу бившата баня Здравец.

Синове: Стоян – ремонтира коли и мотори, един от добрите майстори, Къщата му е на улицата, започваща от площада Източната порта, и води до циганското училище от лява страна е третата къща.

Другият му син Наско беше завършил Агрономство, но почина отдавна .

4. Образът е размазан и трудно разпознаваем, но мисля че това е Георги Русев -малката Кенда, живеещ в кооперацията, изградена на мястото на родната му къща на пресечката ул. Козлодуй и ул. Митрополит Панарет, Новата махала или Тепелата.

Забележка:

Митко Герджиков знае безброй случки с Карачомаков . Почти всяка сутрин разговаряше с него в градинката срещу черквата Света Петка нова . Събираха се много слушатели и кибици, винаги беше весело. Работеше във Военен Отдел – Пловдив и се занимаваше със запасните .

Ще ви разкажа и две от историите за Карачомака:

Както споменах по горе, къщата на Карачомака беше на кръстовището ул. Родопи и ул. Гео Милев, в имота се влизаше от ул Родопи. Дворът беше голям и позволяваше да се отглеждат и гълъби.

Една сутрин в градинката срещу черквата Св. Петка Нова се завърза спор кой има най- добрите гълъби в квартала . Започнахме да изброяваме гълъбарите от махалата и породите, които те развъждаха: Бели кара, Ахмани . Чапари, Палове, .Пал Ахмани, Черни, Чапари, Саксани, Качулати, Сислии, Фенерлии, Пощенски и др.

Гълъбарите в махалата бяха много.

Чауша продаваше гълъби на Четвъртък пазара. Беше голям локомотивец, пускаше редовно гълъби на мачовете на Локомотив на стадиона. Пусна гълъби в София на мача 1963 год. Локо със Септември София за купата и те се завърнаха в Пловдив.

Бай Бай Коста пък беше любител на чисти породи .

Бай Кочо Славов беше дресьор на гълъби – цирков артист.

И още: Карамана, Георги Спиридонов и баща му , Петър Марков, Маньонката, Георги Съботинов- Шефито, Иван Кожухаров, Павката, Кузинката, Ирон, Борката – футболен коментатор на в-к Спорт. И поне още толкова още .

Една случка, разказана от Карачомака в градинката пред нас и кибиците:

Отгледал порода пощенски гълъби и се прочул, че неговите гълъби се завръщали в родната му къща, откъдето и да ги пуснел в България.

Дошли гълъбари от Казанлък и го склонили да им продаде една двойка мъжкар и женска заедно с две иврии – малки, които още не летят. Продал им само старите гълъби, като им казал да им вържат едното крило със здрав конец, така че да не могат да летят. Предупредил ги, че ако се върнат няма да им ги върне.

Дълго време гълъбите не се връщали и той се затъжил. Един следобед след около 20 дни от продажбата гледа в гълабарника на мястото на тяхната клетка кацнали два гълъба – същите и до тях техните малките, които оставил за себе.

Малките се се радвали, зарадвал се и бай Иван, но след няколко дни гълъбарите от Казанлък дошли да го молят да им ги върне или пак продаде на двойна цена, но той гордо отказал като им припомнил, че уговорката при продажбата била такава.

Спорът за достоверността на разказаното бе, че няма свидетели от Пловдив на случката .

Тогава той разказа още един случай със свидетел от Пловдив – Чапай катаджия, който беше на „ти“ с правилата на движение по пътищата и много честен .

Случаят е като продължение за това, че неговите гълъби са най-помнещи и издръжливи.

Разчуло се за първата случка. Дошли гълъбари от София, които искали да закупят същите гълъби, но заедно с малките иврии . Дали му добра цена и на сбогуване му казали, че няма да им връзват крилата с конец. Няма да им скубят едното крило, защото ще им порастат нови пера, а ще ги подреж

©
ат с ножица, така че повече от година да бъдат на земята. Карачомака поискал да развали сделката, но гълъбарите от София били непреклонни .

Минало време, една сутрин се чул сигнал от клаксони на коли на ул. Лиляна Димитрова, а на тротоара на 20 метра от къщата му – тълпа хора.

А най-отпред, на платното катаджията Чапаев спрял цялото движение по двете платна, за да даде предимство на гълъбите – двата стари и ивриите след тях. Макар и с подкастрено едно крило пресичат ул. Л. Димитрова един след друг и се насочват пеша по ул. Родопи. Така били минали цялото растояние от София до Пловдив.

Тази история се преразказваше и от Митко Бръснарев в бръснарницата до градинката и ставаше достояние на целия квартал.

ДРУГА ИСТОРИЯ Е КАК СЕ ЛОВИ РИБА НА КОСЪМ

Поканил Карачомака един приятел в къщи на риба. Започнал да разправя преживелиците си, а приятелят го попитал на каква стръв е хванал толкова много риба След колебание Карачомака споделил, че рибата е хванал на дамски косъм.

На другия ден приятелят му го посетил и му казал че е валат – не е хванал нито една риба.

Карачомака го попитал откъде е отрязъл косъма от жена си, той му казал че е от косата, но жена му била руса с права коса . Тогава Карачомака му казал, че трябва косъмът да е от едно интимно място на жената и трябва да е къдрав. Разделили се приятелски . Човекът не се явявал една седмица . Като се видели, едната му ръка била в гипс . Какво се било случило? Жена му била заспала и по едно време се стреснала. И какво да види – мъжът й се надвел над нея с ножица в ръка. И както била сънена го халосала с нощната лампа и му счупила ръката .“

Оше много неща могат да се кажат за Карачомака – един от най-сладкодумните разказвачи в пловдивската история, неслучайно наричан „ПЛОВДИВСКИЯ БАРОН МЮНХАУЗЕН“.

Най-добрият риболовец, най-добрият плувец, най-добрият художник, най-добрият познавач на медицината, историята, техниката и всичко, което се сетите.

Жребият класира на първо място съвсем заслужено инж. Григоровц

Следващата ни загадка е свързана с една снимка на някакво подземие.

За добро или за лошо това подземие е запечатано от години. От десетилетия в него не е стъпвал човешки крак.

Какво е то и къде се намира?

Снимката е на известния навремето пловдивски фотограф Гаро Паносян.

Гледайте и видеото

https://www.youtube.com/watch?v=ywiEzWYjllU

Пишете ни.

Вашият коментар