Тодор Живков в хотел Арбанаси Палас, а може би и Дража Вълчева – спомени от арх.Олег Каразапрянов
Тези дни в 3nai.blog.bg се заговори за Дража Вълчева. По-възрастните пловдивчани могат много да разказват за нея. Вероятно ще я свържат с постановлението за ускорено развитие на Пловдив ,което го дължим на Тодор Живков. От това постановление нищо не стана, нямало пари! Но нова е друга история. Някои ще си спомнят за близките отношения между двамата партийни ръководители.
Преди двадесетина години прекарах няколко дни в Арбанаси, по-точно в хотел Арбанаси Палас. Един прекрасен хотел, може би един от най-.хубавите хотели в България. Преди да стане хотел това е била резиденция на Тодор Живков. Изградена е по проектите на бележития архитект Никола Николов.
До резиденцията се стигаше по специален път, направен само за нея. Архитектурният образ на сградата е впечатляващ и напомня на някаква средновековна крепост.Около сградата теренът е облагороден, залесен, озеленен и много добре поддържан. До хотела има удобен паркинг за леки автомобили.
Разпределението на сградата е изключително добро. До хотелските стаи се стига по широки удобни коридори, удобни стълбища, по които е положен качествен мрамор. На просторната рецепция, от която се вижда Велико Търново през огромен прозорец, гостите на хотела бяха посрещани от любезни служителки. Гости с куче също бяха тук добре дошли.
Всички хотелски стаи имаха поглед към Велико Търново. Пред всяка стая имаше просторна тераса. От терасите се виждаше площадката, на която можеха да кацат и излитат вертолети. Хотелските стаи бяха просторни, обзаведени с мека мебел, по пода имаше персийски килим.Телевизорът беше от плоските, които по това време все още бяха доста скъпи. Не знам по каква причина на втория ден от пребиваването ни служителите на хотела донесоха в стаята ни друг, още по голям телевизор.
Банята също беше просторна,с вана, обзаведена с вносни прибори.В този хотел всичко беше луксозно,скъпо и направено с много вкус. Залата за хранене имаше поглед към Велико Търново. В тази зала забелязах нещо странно. Дюшемето, което беше от дъбови дъски, беше доста захабено. Помислих си, че може би това е станало от многото танци играни тук.
Един местен жител ми разказваше, че тук много често са идвали специални гости. Ставали са големи празненства. Разказваше ми доста подробности за тях, но все ми се струваше, че в тези негови разкази има много украшения измислени от него самия.
Какво може да е ставало тук оставяме на вашата фантазия…
Още спомени за Дража Вълчева -виж
https://www.youtube.com/watch?v=FeuLqT8cH8c&t=39s
арх.Олег Каразапрянов
[email protected]
06.11.2024г.