В последното за годината предаване от рубриката „Запомнете Пловдив 2024“ си спомнихме за пионерските години.
https://www.youtube.com/watch?v=vPenID1Jcts
Поколения българи, като станеха на 9 години, връзваха червена връзка и се заклеваха:
Аз, димитровският пионер, тържествено обещавам пред другарите си и своя героичен народ да се боря всеотдайно за делото на Българската комунистическа партия, за победата на комунизма. Да бъда верен на заветите на Георги Димитров, да изпълнявам законите на димитровския пионер. Обещавам да бъда достоен гражданин на моето мило отечество – Народна република България.
През следващите 5 години рапортуваха, маршируваха, пееха подходящи песнички, рецитираха, ходеха на пионерски лагери… Докато станеха комсомолци.
ДПО „Септемврийче“ е създадена е на 2 ноември 1944 г. с решение № 7, т. 16 на Политбюро на ЦК на БКП, което възлага на РМС, „като пръв помощник и резерв на партията“, да изгради детско-юношеска пионерска организация и да се заеме с нейното пряко ръководство. Членовете ѝ са деца между 9 и 14-годишна възраст. Всекидневната им дейност е осъществявана под ръководството на Димитровския комунистически младежки съюз. Към 1967 година членовете на ДПО „Септемврийче“ наброяват приблизително 700 000 души.
Ясно е, че моделът е съветски. Подобни организации са характерни за тоталитарните режими- Има ги в Германия и Италия.
В България през 30-те години също има организации като „Бранник“ и „Ратник“, чиято цел е определен тип патриотично възпитание на децата и юношите.
Пионерската организация има за цел да възпитава българчетата във вярност към готвещата се за еднопартийно управление БКП и нейния вожд.
След промените през 1989 година всички подобни организации изчезнаха.
Поне един милион българи обаче имат живи спомени за пионерските години. И няма начин много от тях да не изпитват носталгия към онези времена, когато децата с пионерски връзки изглеждаха по-различно от днешните им връстници.
Показахме архивни кадри от манифестации – пионерчетата бяха любимци на операторите, които снимаха.
Имаше специален ритуал – пионерчета поздравяват чичковците на трибуната.
Нямаше партийна конференция или конгрес, който да не започва с пионерски поздрави.
Освен това пионерчетата се срещаха с партизани и герои на труда, събираха вторични суровини, организираха по съветски образец тимуровски команди, търсеха билки, отглеждаха зайци…
Поети и композитори заработваха нелоши хонорари, съчинявайки песни и стихове за пионерчетата.
Нашият зрител Живко Желев изпя в ефир част от една от най-популярните за времето си песни.
И още някои разкази, които чухме в ефир:
Атанаска Адамова разказа за пионерския лагер в Бойково, където е имало и виетнамчета. Докато българчетата са ги учили как да се хранят културно, виетнамчетата смесвали първото, второто и третото и така го изяждали. Нали в корема пак ще се омеша – обяснявали. Те били възпитавани във вярност и любов към чичо Хо.
Николов си спомни за песента, която започвала с обръщението „Чичко Сталин, чичко Ленин…“. Като молитвите, които започвали с „Дядо Боже, дай ни…“
Петър Мечев обори спомените, че в пионерските отряди всички са били равни. Дружинните ръководителки се ориентирали много добре чии деца са пионерчетата и са имали различно отношение към синовете и дъщерите на големците и към тези на обикновени хора.
Най-лошо е било отношението към индивидуалистите, които не искали безропотно и с въодушевление да изпълняват ритуалите.
Гълъб Костадинов разказа как неотдавна внучка му гледала някакъв стар български филм, където имало пионерчета, и възкликнала:“Абе, дядо, с какви глупости са ви занимавали…“
„Глупостите“ се изучаваха в университетите. Живко Желев припомни, че е имало предмет „Методика и практика на пионерската и комсомолската работа“. В училищата имаше щат за „дружинен ръководител“, който трябваше да си оправдае заплатата с измислянето на инициативи, организация на патронни празници, поръчка на „нагледна агитация“ и т.н.
Най-малката структурна единица за ДПО „Септемврийче“ беше пионерският отряд. Той си имаше председател. Избираше се патрон.
Най-често патрони бяха деца-герои – на първо място Митко Палаузов. Също и съветски малки герои като Павлик Морозов – предал баща си-кулак.
Зрител от Царимир разказа как като пионерче е трябвало да участва в театрална постановка в ролята на Митко Палузов. Негова съученичка пък е изпълнявала ролята на учителката на Митко.
Когато бащата на бъдещия герой Трифон станал партизанин, „учителката“ организирала нещо като разпит.
Кажи, Митко, къде е баща ти?
На гурбет – излъгал „Митко Палаузов“
Защо ме лъжеш? – изкрещяла „учителката“ и толкова се вживяла в ролята си, че ударила шамар на своя съученик.
След края на представлението излезли навън и изпълняващия героичната роля си върнал шамара…
Т.н. „Петима от РМС“ също бяха част от пионерската и комсомолска митология.
Друг разказа на зрител: „В казармата подреждахме така наречената „Димитровска стая“ и предложих на старшината да окачим на стената портретите на „петимата от РМС“.
Старшината огледа стената и каза: „Става, те бяха най-много десетина, нали?“
… Е, глупости много, на имаше и въздишки… Ако може да се върнат детството и младостта…
Предаването може да се гледа в неделя, 15 декември от 17.50 в програмата на Пловдивската телевизия, както и на линка, който дадохме по-горе.
Може да гледате и останалите 9 предавания от поредицата в канала ни в Ютуб POTV TRAKIA, като пуснете за търсене „ЗАПОМНЕТЕ ПЛОВДИВ 2024“
Този текст и предаването са част от проекта „Запомнете Пловдив 2024“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“ в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциацията на европейските журналисти – България.
