Къщата в която се намираше аптеката, от няколко десетки години я няма. Беше разрушена във връзка със строителството на музея.
Къщата се намираше на пресечката на някогашната ул.”Гаврил Генов” и „Патриарх Евтимий”. Тази къща беше известна в махалата като „къщата на музикантите”, защото в нея наистина живееха само професионални музиканти – предимно от Пловдивския симфоничен оркестър. Минавайки покрай нея дори и късно вече, човек можеше да чуе звуците на цигулка, пиано, чело, тромпет. Музикантите репетираха, подготвяха се за предстоящото представление.
Къщата беше масивна, стоманобетонова, четириетажна, фасадните стени нямаха мазилка, виждаха се тухлите. Стълбището не беше завършено, по него нямаше мозайка. Имаше много неща да се довършват по къщата, но това не пречеше на обигателите й да живеят спокойно. Говореше се, че собствениците й са от Родопите. За мен те бяха неизвестни.
През онези години аптеките в Пловдив не бяха много. Точно аптека №1 беше една от хубавите, големи аптеки. Първоначално в нея се влизаше от ул.”Гаврил Генов”. По-късно след един основен ремонт входът на аптеката стана от ул.”Патриарх Евтимий”.
На ъгъла на аптеката имаше уличен телефонен автомат в телефонна будка.
Бях 5-6 годишен, но често ме изпращаха да купя от аптеката някои готови лекарства като аспирин, пирамидон, капки за хрема, за очи.
Малко лекарства се предлагаха опаковани в кутийки. Това бяха някои от малкото вносни лекарства.
Обикновено лекарят пишеше рецепта. Задължително най-отгоре той написваше името и годините на болния. След това задължителния знак RP/. Рецепе, което значи вземи и примери.
Рецептата се носеше в аптеката.Аптекарят внимателно прочиташе написаното в рецептата.Срещу всяка една съставка написваше цената и най отдолу общата цена.Накрая казваше кога ще е готово лекарството.
Аптека №1 имаше лаборатория и повечето лекарства ги приготвяха в нея. Смесваха разни вещества в стъклено хаванче и в него ги стриваха пак със стъклена бъркалка. Приготвените лекарства във вид на прахчета ги даваха увити в малки хартиени пликчета с размери около 4/4см. Течните лекарства ги даваха в стъклени шишенца в различни размери. На някои шишенца стъклото беше тъмно кафяво, на други прозрачно или жълтеникаво в зависимост от лекарствата.
Аптекарската професия винаги е била много отговорна професия, но през онези години тя е била особено отговорна и аптекарите бяха много уважавани специалисти. Имах честта да познавам цялата фамилия на известния пловдивски аптекар Братанов.
Когато влизах в аптека №1 първо усещах една специфична миризма на аптека.Вероятно във всяка една аптека се усеща тази миризма.Имаше един голям плот за продажба,зад който стоеше аптекарката.Не знам защо но тогава в аптеката работеха само жени облечени в снежно бели манти. Мисля,че и на главите си имаха нещо като шапчица.
Зад плота за продажба имаше няколко реда полици ,на които бяха наредени по големина десетки шишета и шишенца ,както казват ”подредени като аптекарски шишета”. На всяко едно от тях отпред беше залепен бял етикет с надпис на латински език,с латински букви. Под полиците имаше няколко реда с чекмеджета.На всяко чекмедже отпред пак имаше надпис на латински.
Зад търговската зала беше аптекарската лаборатория. В нея се приготвяха лекарствата по постъпилите рецепти.
Имаше определено време,когато аптеката беше дежурна и работеше през нощта. А когато през нощта аптеката не работеше на вратата слагаха надпис осветен с електрическа лампа. На надписа бяха показани адресите на най близките дежурни аптеки.
17.01.2025г.
арх.Олег Каразапрянов
[email protected]