Спомени от първо лице ед.число- Бях в Проектантска организация,когато падна стария мост.“Мостстрой“ проектира нов,който беше предвиден не само за пешеходци,а и за танкове,които да преминават при оперативна необходимост от Северна България към Турция!Неразрушим!Бях в колектива,който проектираше архитектурните детайли-парапети и т.н .Проектът беше авангарден-разтегната дъга с предварително напрегнати конструкции.Беше предвидено и окачването на инфраструктурата отдолу-топлопроводи и пр.Гледах изпълнението му от прозореца на моето ателие с интерес!Стана красив,като Парижки или Венециански!
Съдбата отреди да има и продължения.Бях Зам.кмет и Гл.архитект, когато Общинският съвет,под диктовката на председателя му-Теодор Димитров взе решение мостът да стане покрит,с търговски функции,като Ловешкия.Идеята беше на бизнеспартньр на инициатора!Аз бях против и отказах участие в журирането на обявения архитектурен конкурс.Все пак спечели проектът на арх.Георги Сарамбелиев от Пазарджик-много елегантен.Очаквано,беше игнориран и беше обявен търг за концесия,на инженеринг. Спечели го Денис Бареков,който сега е в процедурата на ББР за ликвидация.Той възложи проекта на колежката Пенка Станчева /дъщеря на Лука Станчев,в момента в Южна Америка и проектант на сграда в базата на Антарктида/.Тя ми споделяше,че няма как да проектира покрит мост върху свод ,който да е подравнен и роди идеята за „Влакчето“-където денивелацията се поема между „вагончетата“.Интересна подробност е,че когато проектът бе внесен за разглеждане в Експертния Съвет на Община Пловдив,тогавашният главен архитект не открива заседанието,докато не се получи потвърждение за отчет на инвеститора по съответния ред!!!
Останалото е история!