Тъй като на 30 януари в Храма „Александър Невски“ ще се отслужи панихида за първия ни демократично избран президент д-р Желю Желев по случай десетата му годишнина, няколко издания се сетиха за него. Уви, засега са малко, но вече има шедьоври на тъпотата.
Никой не си признава докрай какъв национален дефект, чак болестна зависимост, е вкусът към таблоидните медии и жълти сайтове. В Москва четат Комсомольская правда с нейните сензационни сюжети дъхащи на кухненски клюки. В Лондон си падат по Дейли Мейл. Кеф, ако свалят гащите на кралското семейство, или нещо друго уличаващо добрите аристократи! Като сръчна домакиня, издателите на тези медии поръсват тук там жълториите с някоя качествена статия. Българският медиен случай има своята Пресгрупа 168 часа. Днес главните редактори на тези вестници се подвизават или като звездни дописници на колонки /Валери Найденов/, или като проблематични собственици и кисели коментатори(Петьо Блъсков). Агенциите Пик и Блиц ги догонват, но още имат жълто около устата си.
Ако питате паметни хора ще ви кажат, че набъбващият тираж през 90те на „часовите“ вестници загрозяваше като гнойна пъпка лицето на младата ни демокрация. Бяха й измислили номера как да трупат пари от неразсъблечения от комунистически клишета и глупост масов ум. Свободната и независима преса заигра благовидната роля на извънземния Алф от супер обичания едноименен сериал. Нали помните! Косматият симпатяга ръсеше понякога абсолютни гадости на семейството, а умните хора хахикайки си казваха ами, да, това е описано от Юнг и Фройд. Казваш за „лошите“ неща у човека или обществото, пък то ще се разсмее, после ще получи катарзис и ще стане окей. Което в случая с началото на прехода е дрън-дрън та пляс.
Момчетата от часовите вестници си бяха чисти посткомунистически гаулайтери на криптопропагандата. Понеже 10 ти ноември си беше тръгнал удобно по чехли, а народният гняв избухна след като вътрешнопартийните схеми в БКП и промоциите на световната геополитика, свалиха шефа на държавата, нямаше никакъв проблем да се плюе по новите от СДС. Медиите в крачка омазваха в катран и перушина всеки, тръгнал да се прави на велик демократ. През жълти „новини“ и сензационни текстове та до днес, всенародният читател се пристрасти всичко да е омаскарено, умишлено преструващо се за добро, а всъщност е внесено за гнусни цели отвън, от Америка за България, от Сорос и брюкселските бюрократи.
Така се случи и с годишнината от кончината на първия ни президент, д-р кфн Желю Желев.
Един боклучав историк написа типичен за медийните буламачи текст за уникалната книга „Фашизма“. Подхвърли ей така, небрежно, като истински петюблъсков пич, как книгата била „средностатистическа“ и че разработвала тема, дъвкана преди него половин столетие“. Желев „не бил казал нищо ново, но тоталитарната власт го обяви за дисидент“.
С лопати да риеш такива писачи на текстове в сбърканите като идентичност популярни вестници и онлайн събратята им. Те са нещо като третия пол, ни мъж, ни жена, ни независими, нито чисто корпоративни и пропагандни. Сещате ли се защо Труд е публикувал тежката безсмислица срещу Желю Желев? Защото по презумпция те си казват, я аз да кажа, че дори онзи, когото изселиха от София заради университетските му буйства срещу Ленин в село Грозден под конвой от двама милиционери, не е нищо особено. Митове е легенди било, а? Толкова ли за загубено го имат обществото! То ли не знае какво беше 1967-ма, когато Желю започна и завърши научните си изследвания, за да ги превърне в книга!
Защо ли под конвой са изселили бъдещия президент в бургаското село и защо Държавна сигурност през цялото време е слухтяла, докато младият философ пишел как комунизмът и фашизмът са като разнояйчни близнаци?
Ами защото беше крайно неприятно за управляващия ЦК на БКП някакво аспирантче да ги делигитимира. ЦК на БКП умираше да сготвя по съветски тертип умовете на населението. Комунизмът е рай, всички са равноправни, свободата е сладка като сладолед на достъпни цени за всеки. А пък д-р кфн Желю Желев написал обратното. Че тоталитарните държави мачкат човека. Нещо повече. Че конкретно съветският тип комунизъм е „по-пълният, по-завършеният и по-съвършеният тоталитарен режим, тъй като, за разлика от фашизма, разпростира властта си и върху икономическата база на обществото. Затова комунизмът е с по-дълъг живот и съответно избива много повече хора, отколкото фашизма.“
Пресата в жълто, дори когато се прави на друга, прилича на бабите и дедовците от Долно Уйново. Понеже ги е страх от смъртта, за раздумка приказват колко е скапан животът по принцип. Няма голяма любов, няма герои. И нали са стари злобари, осмърдяват въздуха за околните.