Ако искаме да разкажем за облеклото в този град през всичките му 8 хиляди години история, трябва да направим многосериен филм.
От римските тоги до потниците и шушляците поне… Римски шлемове, калпаци, фесове, шапки „Борсалино“, каскети…
Задачата ни е по-скромна – ще се ограничим в последните стотина години. Или 150.

Съвременният Пловдив наследява традициите на мултиетническия град.
Пътешествениците разказват колко пъстър е бил този град. „Язици и нации безчет“, както ще напише Иван Вазов. И собствен стил на обличане. Свои цветове даже.
Доминира обаче османската традиция в обличането, прическите, бита.
В изследванията на тази тема, можем да срещнем определението ПОЛУТУРСКО облекло.
Фесът е задължителен. Килнатият фес обаче може да означава неуважение към властта.
На Любен Каравелов дължим безценни и откровени описания на облеклото в града по времето, когато той учи тук. Един откъс само от описанието му на живота под тепетата: „Но в самия град, където живеят цивилизовани българи, т.е. до народния български живот, се е досегнала гръкотурската зараза, която носи название азиатски напредък, българите отдавна вече са потурчили своите облекла, както са огърчили и своите народни обряди и обичаи, даже и своя език. Множество българи се обличат в европейски дрехи, но на главите си носят фесове…“
Особено внимание на облеклото се обръща в гръцките и гръкоманските семейства
Не случайно същества турска поговорка „Да имам на гърците салтанатлъка…“
По своему се обличат евреите
Българите стават по-забележима общност. Те създават Новата махала и Копривщенската – тук се настаняват основно преселници, това става в средата на 19 век.
Облеклото дава представа не само за произхода на гражданина, но и за неговото социално положение
„Достойнството на човека с мери с облеклото – пише още Любен Каравелов.- Колкото един човек се облича по-богато и по-скъпоценно, толкова е по-благороден“.
В живота на по-заможните роля започва да игра и МОДАТА.
Тя идва от Европа, разбира се
Оживява се търговията.
Пословични със своята елегатност са пловдивските „КОКОНИ“.
И мъжкото облекло става все по-европейско
Класическият алафранга мъжки костюм включва:
– бяла риза с яка подгъната навън
черна лента за вратовръзка
потурите еволюират до прав мъжки панталон
жилетка с джоб отпред, където се туря сахатът
бели чорапи
плитки чепици

И на върха на всичко това се аленее класическият турски фес – като доказателство за лоялност към империята.
В последното десетилетие преди Освобождението в града вече има елит, който оранизира балове, а гостите са облечени по последна виенска и парижка мода.
По времето на Източна Румелия – през 7-те години, през които Пловдив е столица, градът бързо и завинаги се ориентира към Европа.
Много по-бързо от София.
На първото Народно събрание след Съединението, когато наедно се събират пловдивски и софийски депутати, първите са облечени като своите колеги от английския парламент, а софийските са с потури и миришат на чесън.
Тогава за пръв път може би пловдивчани си казват „Защо ни трябваше това Съединение?“
На многото запазени снимки от Първото изложение от 1892 година виждаме една точна картина на облеклото в края на 19-и век

Гърците продължават да дават тон на модата, но постепенно техният брой намалява.
Главната улица става социален феномен – на запазените снимки от първите десетителия на 20 век виждаме изключителни елегантни хора.
Те обаче са предимно в горната част
По надолу – по Узун чаршия или Търговска повече са тези със селски облекла – дошли от селата да продадат и да купят нещо
На груповите снимки на по-издигнатите социални съсловия – банкери, примерно, виждаме един стил, който с нищо не се различава от стила в най-големите световни столици.
Но впечатляват със своето облекло и хора с не толкова престижни професии.
Хората са се обличали така, за да имат самочувдствие
И вероятно е имало някакви неписани правила за поведение
Даже на екскурзиите – до Бунарджика или до Мечкюр, хората са ходели елегантно облечени
И с лъснати обувки.
Дълги години по пловдивките улици имаше десетки ваксаджии.
Има запазени снимки, на които се вижда как все още съжителстват поколенията –
родителите, дошли от село… И новите граждани
Пловдивските шивачи са уважавани и търсени хора…
Постепенно навлиза конфекцията
Увеличават се шапкарските ателиета
Едно от тях се казва неслучайно „БОРСАЛИНО“. Съседното – „ПАРИЖ“
Във Военния клуб, в Тракийски юнак и Молле се организират бляскави балове.
Големият обрат става през есента на 1944 година.
Да си добре облечен вече става опасно.Класовият враг се познава по облеклото.
Той спи с с пижама, има телефон вкъщи…
Облеклата се унифицират.
Каскетът става отличителен белег на новото време. Ватенката е за предпочитане пред модния костюм.
Постепенно обаче хората отново поглеждат на Запад… Властта преследва упадъчното влияние и чуждопоклонството, но напразно.
В големите градове започнаха да обличат дънки – макар и трудно да се намираха.
Дойде модата на късите поли – въведени от Мери Куонт.
И пловдивските младежи следваха модата – тесни панталони, чарлстон панталони, сака с два шлица, обувки трандафори, джапанки, бели дедеронови ризи. Често с моряшка фланелка отдолу …
Коси алаброс, после дълги коси като на Бийтълс.
Петър Мечев ни припомни за времената, когато дългокосите младежи се прибираха направо на улицата, милиционерът вадеше от чантата машинка и стрижеше насила. На момичетата с модни къси поли се слагат печати по краката. В един период се преследват „конските опашки“, в друг – брадите. Забраняват се „шалварите“
Пловдивската лека промишленост започна да работи на ишлеме зда големи западни фирми.
Някаква част от марковата стоки се отклоняваше за свои хора.
Появиха се и български дънки, български маратонки…
Български джапанки …

От многото спомени от онези времена, които сме събрали, ето само три:
Assia Rivelli
12h · 
Да от всичко казано до тук да отбележим ,че пловдивчани сме и много елегантни,обличаме се хубаво и сме малко като в Милано….мода и гъзария се преплитат в душата на всеки уважаващ се пловдивчанин ….и както казваше един приятел:
-От студ умри ,гъзар бъди!
Може да добавяте ощеТака покрай спомени и смях обрисувахме особеностите в характера на пловдивчанина! Софиянци пасти да ядат пред нас!
Lyudmila Todorova
Преди шлиферите се носеха манта. Жените бяха много елегантни. Като ме водеше баба по главната, обикновено до някой магазин и видим жена по улицата с жилетка, заключението беше, че е от село. Купуваха се платове от определени магазини и имаше шивачки почти семейни – баба, майка ми, лелите всички ходеха при една шивачка
Assia Rivelli
Един приятел чужденец ми каза скоро:
– Вие пловдивчанЦИте сте много трудни !!
Еми,да,защото сме аристократи! Не като софиянЦИте….
Та няма от какво да се срамуваме – от своите родители, баби и дядовци
Пловдив е бил град на елегентните хора.
А дали сега е такъв – преценете сами.

Очаквайте филм по темата.
А предаването „Особености на пловдивското обличане“ може да гледате на адрес https://www.youtube.com/watch?v=PhqyuwTCVug 

Тази публикация е част от проекта ТВ ФЕСТИВАЛ НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – СЕДМИ СЕЗОН, който се изпълнява от Сдружение МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ и Пловдивската телевизия и с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града