В дните преди „Празника на празниците“ решихме да съберем спомени за „пловдивския Великден“.
Дали не звучи прекалено гръмко – може ли един град да има свой Великден?
Чували сме, че има „Български Великден“ – някои може би са чели едноименната книга на Тончо Жечев, която може би е по-значима от „Под игото“, но това е друга тема.
Истината е, че редом с голямата борба в Цариград за създаването на Българска екзархия, в Пловдив българската общност води борба за свой Великден.
В средата на 19 век в града вече има критична маса българи, които искат да чуят „Христос возкресе“ на български. Това е сакралната фраза, която ще им даде самочувствието на равноправни граждани. Докато гърците в града се смятат за специална каста, която има право и върху езика на богослуженията.В града има достатъчно християнски църкви, те се пълнят по празниците, но от амвона се говори на гръцки, на еврейски, на латински, на арабски, даже на влашки, но не и на български.
Докато в „Св.Богородица“ се чува българското „Христос возкресе“…
Вероятно тази победа дава в някаква степесн убедеността на Любен Каравелов, че точно тук изгрява „първата планета на българското Възраждане“.
Дългогодишната неотстъпчивост на гърците формира една вражда, която ще се развива през годините. Но това също е друга тема, макар и интересна.
В стотиците филми и предавания на Пловдивската телевизия „Непознатият Пловдив“ събираме не само непознати или малко познати документални факти, но преди всичко спомени на пловдивчани.
И този път успяхме да съберем един пъстър калейдоскоп от лични описания на празника през годините. Убедихме се, че по начина, по който се празнува Великден, могат да се правят изводи за народния дух в момента.

ПРЕДАВАНЕТО МОЖЕ ДА ГЛЕДАТЕ НА ЗАПИС НА https://www.youtube.com/watch?v=h2O27k1ksEc

Владо Тодоров разказа свои спомени от великдените 1945 и 1946 година. Хората са празнували с надежда, че идват по-добри време. Войната е свършила, „лошите“ са наказани…
Скоро обаче новата власт обявява война на религията. В книгите, описващи тоталитарните системи, има обяснения – комунистическите партии и техните вождове виждат в църквата съперник във владеенето на душите на хората. Християнството е съперник на марксистко-ленинската идеология.
Същите хора, които празнували Великден с надежда за по-.добро бъдеще, сега гледат отдалеч църквите и слушат ехото на молитвите.
Партията и Комсомола организират – през 50-те години главно, патрули, които следят кой ходи на църква. Опитват се даже да снимат „нарушителите“.
При една такава акция на входа на църквата се сблъскват ученици от един и същи клас. Верните комсомолци дебнат на входа да снимат своите съученици, които излизат след службата. Този Великден обаче бил дъждовен, всички носят чадъри и на излизане ги отварят пред себе си, закривайки лицата си.
Студенти бягат през задния вход – има опасност да ги изключат.
Въпреки репресиите, хората правят козунаци, боядисват яйца.
Следващите дни учениците си носят за закуска нещо от великденската трапеза, „другарките“ не знаят как да реагират.
„Родителите ни не бяха религиозни, но не богохулстваха“ – спомни си друг зрител.
Пак Владо Тодоров разказа как през 1965 година точно на Великден бил в Охрид. Там празнували свободно, камбаните биели тържествено и огласяли града. И дядо Владо се разплакал…
Петър Мечев пък припомни за опитите на Партията да „прикове“ българите на Великден пред телевизорите. Излъчваха се концерти, които в другите вечери беше немислимо да се видят – на Рей Чарлз, на Тина Търнър…
В Пловдив специално в Девета палата на Панаира се организират рок концерти без никакви ограничения на репертоара. Точно на Великден. Големият пловдивски музикант Личо Стоунса си спомня, как му казали, че тази вечер могат да свирят каквото си искат – само и само да задържат младите хора по-дълго.
Та свирили до насите във великденската нощ, но по някое време тръгнали гордо по Главната със свещи в ръце.
И други зрители си спомнят за тези шествия – вече през 70-те години. Милицията гледа отстрани, но не може да направи нищо на толкова много хора.
А хората се чувстват победители.
То дали пловддивските великденски шествия не са били първите протести срещу системата?
В началото на 70-те години църквите вече не могат да поемат всички пловдивчани.
Даже градинката срещу „Св.Петка“е пълна с хора – няма къде яйце да падне.
Никой не отрече, че и в най-тежките години хората си правеха козунаци – „по една фурна“ – уточни друг зрител. Боята за яйце не беше дефицитна – макар да имаше само един производител.
Усилията Първи май да измести християнския празник се оказаха напразни.
След 1989 година даже членовете на Политбюро тръгнаха по църквите. На пазара се появиха бои и украси от цял свят, козунаци – всякакви.
И все пак най-добри козунаци бяха онези на баба. „И тези, които се продават в сладкарницата на Линда Маккензи-Петкова“ – уточни симпатизант на ПП-ДБ.
На път е да се реализира старата идея да се изучава религия в училищата. И тогава това, което е било забранено едно време, ще стане задължително.
Как обаче ще се съчетаят чудесата от свещените книги с науката?
На финала на предаването се обади зрителка, която е била възпитавана от католически свещеник. Баща й е бил адвокат и се осмелил да защитава католическите свещеници, които е трябвало да бъдат осъдени на смърт. С измислени доказателства като уж намерени в домовете им пистолети, които били взети назаем от музея и били представени като доказателства с инвентарните номера по тях. Та нейният възпитател бил спасен от баща й и години наред тя рзговаряла с този човек, който освен теология бил изучувал астрономия, физика, математика.
Та той оставил в нея завета, който тя ни ги предаде и на нас: „Благовейте пред неизвестното“!

Този материал е част от проекта на Сдружение „МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ“ И ПЛОВДИВСКА ТЕЛЕВИЗИЯ „ТРАКИЯ“ „ТВ ФЕСТИВАЛ “НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – седми сезон“. Проектът е подкрепен от Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2025 година