Преди 70 г.на Понеделник пазара имаше само един наистина хубав тротоар.Това беше тротоарът пред къщата на ул.Съединена България №11. Този тротоар беше изграден заедно с къщата, която се намира все още там. Къщата на братя Стойкови. Тротоарът беше направен от хубав,качествен цимент. Беше равен, гладък и върху него имаше разчептани квадратчета с размер около 8/8см.
По едно време дойдоха работници и с едни големи чукове разкъртиха тротоара и направиха изкоп, по който положиха електрически кабел .Годината беше някъде около 1960. Засипаха изкопа и върху него наредиха тротоарни прочи,които не след дълго се изпочупиха.
Дугите тротоари от махалата бяха само очертани с каменни бордюри. На някои места имаше останала настилка, правена от сотирски плочи, които бяха разкривени, изпочупени и минувачите често се спъваха по неравностите.
Думата тротоар идвала от френското „троте”, което значело „влача си краката”. Така съм чувал.
По едно време започнаха да оправят бордюрите – да ги пренареждат, изправят. Опъваха канапи и по тях подреждаха каменните бордюри в права редица. Някъде недостигаха бордюри та се налагаше да ги дялат допълнително на место.
Много обичах да гледам как каменоделците издялваха каменните бордюри. Бях 5-6 годишен и с часове наблюдавах работата на каменоделците. Гледах ги с възхищение и малко завист. Не е лесно големия каменен блок да го разсечеш и да оформиш правилни,равни гладки бордюри.
Каменарите бяха сръчни хора. Идваха с едни големи кожени чанти, в които имаше най различни стоманени длета, различни чукове и много други инструменти .Сядаха на едно малко ниско столче и започваха работа. Освен бордюри каменарите правеха и каменни павета. Големия къс скала първо го насичаха на продълговати ивици. В скалния къс с шило издълбаваха дупки през 15-20 см.и дълбоки 2-3см .В дупките поставях длета и удряйки върху тях скалата се цепеше на ивици.
Всичко изглеждаше много лесно и дори забавно. От ивиците камък пак с помощта на длета оформаха паветата. Доста по-късно започна заводското производство на бетонови бордюри за оформянето на тротоарите.
В Пловдив тротоарите години наред ги настилаха със сотирски плочи с размер около 50/50см. Те бяха от сив пясъчник, който го вадеха от близкото село Сотир, сего Храбрино
.Между годините 1956-1965 на няколко пъти извършваха ремонт на тротоарните настилки в махалата.Вдигаха старите разкривени и изпочупени сотирски плочи, събираха ги на купчини.Докарваха пясък от който правеха пясъчно легло, върху което нареждаха сотирските прочи. Докарваха с каруци и нови плочи. Между плочите изливаха циментов разтвор и с едно дървено приспособление за красота очертаваха мястото където се допираха плочите.
На южния тротоар на улицата,до градинката на десетина метра на изток от нейния вход години наред имаше един объл камък, който стърчеше около 15 см.над тротоара. Много често в него се спъваха минувачите. Много ми беше чудно защо при толкова много ремонти никой не премахна този камък.
Дали този камък не е все още там?!

10.05.2025г.

арх.Олег Каразапрянов
[email protected]