Преди не много време по ПОТВ се заговори за директорите на пловдивските училища. Познавах много от тях защото родителите ми бяха учители, дълги години работеха в Отдел „Просвета“ към някогашния Провдивски Окръжен Народен Съвет.
Позвавах учителя Тодор Стойчев -някогашния директор на Маразлията. Живееше на Понеделник пазара на ул.Зора №11. Познавах и Тодор Калчев, един много честен, благороден човек, комунист, но безкраен идеалист – един от директорите преди повече от 60 години на гимназият „ Димитър Благоев“.
Директор на тази гимназия дълги години беше и другарката Лидия Хинева, която винаги се обръщаше към учениците с топлите, мили думи „Скъпи благоевци”.
Гимназията имаше трима заместник директори.Един от тях беше другарят Колев.
Познавах и директора Пенчев на гимназия „Лиляна Димитрова“. Обичаше спорта и често си устройваше спортни състезания с известния пловдивски футболист Тумбито, който по това време беше ученик в тази гимназия.
Имам десетки, може би стотици спомени за много пловдивски учители, към които изпитвам дълбока благодарност.
Не си спомням точно по кои медии се заговори за Соли Кирилов Христев. Научих,че е директор на пловдивски техникум. Че е много уважаван и обичан от учениците от техникума. Бях приятно изненадан.
Със Соли бяхме съученици ощи от началното училище „Йоаким Груев“ – най хубавото за мен училище. Учихме в различни класове. Негов класен беше другаря Тодор Прахов, а моята класна се казваше Станка Сталева, беше родом от Стара Загора.
Другарят Тодор Прахов беше голям, едър мъж. Всяка сутрин преди учебните часове учениците правихме ведрина – гимнастичски упражнения. Тодор Прахов със свирка в устата показваше упражнението и учениците го повтаряха.
Не си спомням как се сприятелихме със Соли. Той беше едро, физически силно момче.Беше най силният в училището след Степан Томасян и Ванчо. Соли жевееше в една къща на ул.Патриарх Евтимий, където се пресичаше с някогашния бул.Георги Димитров. Къщата я събориха във връзка с изграждането на Музея на тракийската култура.
Любимото занимание на Соли беше да чете романите на Карл Май. Любима негова и моя книга беше Сребърното езеро. Никога не бих забравил Леля Дрол, Олд Фаерхенд и Олд Четърхенд символи на честност, справедливост и сила. За едно дете тези книги бяха истинска школа, от която те се учеха на честност, справедливост, упоритост и мъжество. Лошо беше, че през онези години тези книги трудно човек можеше да ги намери. В библиотеките ги нямаше или ги криеха,не знам.
За Соли честността и справедливостта бяха най- важното нещо в неговия живот. Може би това бе възприел от книгите на Карл Май, този велик германски писател.
Един ден Соли идва вкъщи с една чанта.От чантата извади истинско богатство-десетина книги от Кар Май.Изчетохме ги по няколко пъти.Някой му ги беше дал за малко време и трябваше бързо да ги прочетем.
Често се случваше Соли да напердаши някой през междучасието, разбира се за това имаше причина.Часът започваше, а битият продължаваше да плаче. Учителите знаеха,че Соли го е набил. Но никой не се оплакваше от Соли.
Един ден в голямото междучасия се заприказвахме със Соли. Приказката премина в спор.Не бях съгласен с него. Той ме хвана здраво и започна да ме убеждава в неговата правота. Спорът се разгорещи, а аз не можех да мръдна- така здраво ме държеше. Усещах,че той изпитва удоволствие от физическото си надмошие. Лицата ни бяха да десетина сантиметра едно от друго. Не знам откъде ми хрумна, но с челото си ударих Соли право в носа.Той веднага ме пусна и видях в очите му сълзи. Не знам дали плачеше от болка. Започна учебният час, учителят влезе и видя плачещия Соли. Попита го защо плаче. Соли посочи мен.
След този случай със Соли пак бяхме приятели.
След завършване на прогимназията повече не се видяхме със Соли
02.06.2025г.
арх.Олег Каразапрянов
[email protected]
