Миналата година БНТ отбеляза тържествено своята 65-а годишнина, тази година пък ни занимават с 65-ата годишнина на „По света и у нас“.
Спомените за незабравимите говорителки се омешват с някакви изследвания, че днес БНТ била медията с най-голямо доверие.
Ама тя и преди 60 години беше с най-голямо доверие. И преди 50 – когато ни лъжеше от сутрин до вечер.
Най-напред да уточня, че не съм бил новинар в БНТ, но поне 15 години съм наблюдавал как се правеха ТВ новини – най-вече в Пловдив. Даже съм вземал участие на моменти.
Сигурно трябва да се отдаде дължимото – както се казваше, на онези съвестни репортери, оператори и т.н. , които работеха от сутрин до вечер… Техният живот влизаше в два калъпа -. първият бе „няма делник, няма празник“. Вторият – „няма ден, няма нощ“.
Най-умните новинари се надсмиваха над трафаретите, с които пълнеха „По света и у нас“.
Ако приемем написаното от Оруел, че това, което е журналистика, не излиза, а това, което излиза е пропаганда, тогава „По света и у нас“ представляваше 99 процента Нежурналистика. И може би е по-добре да се използват кръглите годишнини, за да се извлекат поуки и повече да няма „По света и у нас“ по онзи модел, който днес е повод за захаросани спомени.
Една от поуките би трябвало да бъде, че според указанията на ЦК на БКП 65 години не е кръгла годишнина и не трябва да се чества. Повод за това указание стана наложилата се в един момент практика постоянно да се търсят поводи за юбилеи. Респективно – за банкети.
Трябва да е ясно, че новините в ПСН ги редеше генералният директор /или Председателят/. Имаше си някакви съображения, на първо място да не се разсърди някой от Политбюро.
От окръжните комитети на БКП гледаха всеки ден ПСН с надеждата, че някой техен почин ще бъде първа новина.
В Пловдив имаше случай, когато новият почин на другарката Дража Вълчева, оценен високо даже от другаря Тано Цолов, не стана първа новина по вина на екипа. На другия ден репортерът бе изгонен за вечни времена.
Предишният кореспондент пък бе уволнен след разкритието, че баща му е бил царски офицер.
В един момент в Пловдив бе забелязано, че в „По света и у нас“ има повече новини от Видин, отколкото от втория български град. Тук работеха сто души на заплата в БНТ, а във Видин – 1.
Причината се оказа много проста – видинският кореспондент снабдяваше началниците в БНТ с дефицитните гуми видинки.
От Варна пък се пренасяше на „Сан Стефано“ 29 паламуд.
А един кореспондент от Кърджали лятото на 89-а продаваше снимки за паспорти на турците „екскурзианти“, направи пари и в края на 89-а запали искрата на националистическите бунтове. Получавайки заплата от БНТ.
За тези неща нещо да е казано в юбилейните предавания на БНТ?
Някой да е обяснил какво означава печатът „Материалът не съдържа военна и държавна тайна“?
Някой да е обяснил как се вербуваха жуналистите, които трябваше да пътуват в чужбина? И че една международна новина не можеше да стигне до ефир, ако не е потвърдена от ТАСС.
Някой да се е постарал да направи списък на събитията, за които научавахме от черните радиостанции, а не от вечно усмихнатите говорителки на „По света и нас“?
Няколко по памет: скъсването на стената на утайника във Врачанско 1965-а. Нападенията на Жоро Павето. Опитът за преврат на Горуня. Кацането на Луната. И Чернобил, разбира се.
В предаване на тази тема тези дни в Пловдивската телевизия зрителите разказваха кой кога е гледал за пръв път кадрите от кацането на Луната. Оказа се обаче, че една цяла наша рота е гледала на живо събитието – по румънската телевизия.
Поделението била на брега на Дунава и можело да се гледа и с „Опера“ сигнал от Букурещ. Ротният намерил смелост, наредил войничетата в столовата и им пуснал телевизора…
Аз „гледах“ кацането като разказ по радио Свободна Европа.
Разбира се, прикриването на толкова важни събития беше част от наложената политика тогава да не се плашат хората. Да нямало паника. И да не се прави реклама на идеологическия враг, с който бяхме в студена война.
Увеличението на цените се наричаше „привеждане на цените в съответствие с увеличените производствени разходи“. Което, впрочем е по-точно от днешния наложил се термин „спекула“.
Една година вдигнаха рязко цените на билетите в БДЖ, „По света и у нас“ показа репортаж за новите перденца в ЖП вагоните.
Да си спомним как през януари 1990-та само за два дни „По света и у нас“ стана нещо толкова различно, че хората се прибираха в 20 часа, за да не изпуснат емисията. Значи можело.
Не след дълго порядъкът се възстанови. С помощта на легендата на БНТ Хачо…
Впрочем, тези дни май пак научаваме какво става в България не от БНТ, а от полската телевизия, примерно…

ОЩЕ за нещата, които няма да научите от БНТ в специалното предаване на Пловдивската телевизия – https://www.youtube.com/watch?v=73PfUtzMW9c

Евгений ТОДОРОВ