В поредицата за стари и нови ПЛОВДИВСКИ ИСТОРИИ миналата седмица разказах за един случай пред болниза „Св.Мина“ – Пловдив. Пловдивчанин оставил колата си пред болницата, предупредил служебното лице отпред, че отива да вземе болната си майка, а лицето моментално позвънило на „паяка“. Оттам му давали някаква дребна комисионна за всеки сигнал.
https://zaprehoda.blog.bg/biznes/2025/08/10/da-tyrguvash-s-bolkata-na-horata-malki-plovdivski-istorii-25.1958989
Историята коментираха доста хора. Някои описаха подобни истории. Как „паяците“ най-обичат да обикалят около болниците, защото попаднали в безиизходица доста хора рискуват и спират на „забраненото“. Около Медлайн, пред бившата поликлиника на Понеделник пазара.
Сетих се, че няколко пъти наблюдавах как вдигат коли от малкото площадче на угълъ на Радецки и Тракия. Наблизо има болница, която няма никакъв паркинг и хората спират на това площадче. Не пречат никому, защото там няма никакво движение. Но попадат под ударите на закона, който заранява спирането на кръстовища.
Виждал съм хора, които спират там, защото просто няма къде. А след минути имат съдбоносен контролен преглед при онколог… Паякът обаче обикаля като гладно животно. Освен всичко друго мястото е удобно за провеждане на операцията…
Та се сетих за една друга „болнична“ история. Разказа ми я зрителка на Пловдивската телевизия преди 5-6 години. Гласът й трепереше – изглежда нямаше с кого да сподели това, което й се беше случило същия ден. И беше вдигнала телефона…
Това, което чух, ми заприлича разказ на Елин Пелин или Йовков. Изпитах същото – като след първото прочитане на „По жицата“.
Наистина – колко мъка има на този свят…
Разказах историята на няколко души, един от тях вика – сядай и пиши разказ.
След като чухме отново този разказ с един приятел, гледахме едно дълго интервю с кандидат за кмет. Накрая приятелят каза: в думите на неизвестната жена има повече истина за нашето време, отколкото в цялата реч на кандидата.
Друг пък припомни, че думата „самарянин“ – в разказа има кандидат за тази роля, не винаги е означавала благороден изначало човек. Самаряните са били изпаднали хора, мизерници, които никой не обичал…
Знам, че от една такава история не могат да се правят обобщения – не всички лекари са лоши и не всички цигани са добри самаряни. Ех, колко по-приятно щеше да бъде, ако гумата беше спукана от циганин, а самарянинът да беше в бяла престилка. Животът обаче някой път разменя ролите.
Дешифрирах записа и реших да не го пипам. Всеки може да си го допише.
Предлагам ви монолога на една обикновена наша съвременичка. Едно към едно. Съкратил съм едно-единствено изречение – това в което се казва името на лекаря.
„…Дъщеря ми е с онкологично заболяване и трябваше днес да отидем в онкологията. Тя е инвалид първа група с придружител, има и ДЦП. Търсихме къде да спрем колата и до един строителен обект открихме едно местенце.
Оставихме колата и заведохме детето на лекаря. Оказа се обаче,че сме забравили паспорта и другата дъщеря се върна до колата да го вземе.И какво вижда там – впрочем около местото няма никакви табели, с нищо не е обозначено, че е запазено И какво да види – един доктор ни надупчил гумата, предна дясна. Като разбрах,отидох и го потърсих, докторът е от Онкото. Питам: „А бе, докторе, защо го направи това нещо?“ А той вика: „Не съм аз“
Обаче всички хора, които са били около колата, казват, че той е надупчил гумата. Това место той си го имал за негово. Даже дойде един негов колега и каза, че той държал на това место, защото тук идвали негови пациенти и му носили картофи, домати и други неща. И ако сега проверим багажника му, ще се уверим, че е пълен.
Попитах го – той доктор ли е или изобщо не е човек?
Чудим се какво да правим – с това дете и със спукана гума. Дойде единствено един циганин да ни помогне. Единствен. Извадих 10 лева да му дам, но той вика – не искам парите. На мен господ ще ми плати, че помогнах на това дете.
А докторът…Не мога да си обясня това нещо, не мога…не мога.Това беше моята болка, която исках да споделя с вас..“.
Коментари [0] image публикувай коментар
