Някъде около 1960 г. в махалата Понеделник пазар се заговори, че в Пловдив ще правят метро. За децата това беше нещо много интересно. Наистина имаше повод да се заговори, защото от южната страна на тепето започнаха да събарят някои от къщите. Улиците от тази страна на тепето бяха тесни, криви, покрити с разкъртен калдъръм. Там беше квартал Капана, в който имаше десетки железарски магазини и работилнички.
По онова време около строежите не се правеха огради и можеше да се види отблизо какво става. Единствената машина, която докараха беше един голям компресор на четири колелета за сгъстен въздух. Довлече го едни камион от тогавашните съветски камиони ЗИЛ – „Завод имени Ленина”.
От каросерията на камиона свалиха дълги гумени маркучи, по които щеше да минава сгъстения въздух от компресора до къртача. Имаше и няколко компресора и към тях едни дълги по около два метра бургии за пробиване на скалата сиенит. Когато компресорът работеше,ь от него се разнасяше оглушително бумтене, което се чуваше из цялата махала.
Работниците бяха може би от кърджалийско, защото понякога говореха на турски език. Бяха скромни,непретенциозни хора, работеха от ранна сутрин до късно вечерта. Почти всичко се правеше на ръка.
Някъде по обед сядаха по изкъртените камъни, отваряха торбите и обядваха сухоежбина. Навъртах се около тях, все ми се искаше да ги заговоря,да ги поразпитам, но не ми стигаше смелостта.
Тяхната работа за мен беше много интересна. Машината, към която се прикрепяше бургията от двете страни, имаше по две големи пружини, които омекотяваха друсането върху ръцете при пробиването на твърдата скала.
С бургията пробиваха дупки в скалата дълбоки около два метра. В дупките натикваха динамит, затъпкваха го отгоре с дребни камъчета. Към динамита имаше дълъг черен фитил. Запаленият фитил гореше, издавайки съскащ звук. Работниците се криеха далече. След малко се чуваше силен гръм и всичко утихваше.
Малко по-късно пред бъдещия тунел работниците направиха релсов път от стоманени релси, свързани с траверси от дъбу напоени с катран, чийто мирис силно се усещаше. Докараха и железни вагонеткиу с които по релсовия път изнасяха късовете сиенит.
Не си спомням колко време продължи пробиването на тунела. Спомням си, че когато той вече беше пробит, още първите дни ние хлапетата от махалата с интерес преминахме през тунела, стъпвайки по парчетата изкъртени камъни. Спомням си, че по тавана и по стените се стичаха вадички вода, която се събираше долу в големи локви.
Не знам колко беше оправдано това къртене и разрушаване на сиенитните скалите на тепето.
Спомням си като студент по ПГС в ИСИ – София, доцент Иванов, който ни преподаваше по дисциплината геологияу казваше , че минералът сиенит е рядко срещан в природата и затова е много ценен. Среща се в малко държави за разлика от гранита. На външен вид разликата между гранит и сиенит не е голяма.
По едно време имаше идеи да се направят още няколко тунела под тепетата. Не знам дали това бяха добри идеи и дали от това Пловдив щеше да спечели или да загуби нещо ценно завинаги.
За тези спомени ми припомни моя колега и приятел арх.Петър Дикиджиев, към който поднасям моите благодарности.


арх.Олег Каразапрянов
20.09.2025г. [email protected]