Току-що научавам, че Крум Зарков е новият лидер на БСП.
За мен това е добра новина. Българското ляво – и българската политика изобщо – имат остра нужда от почтени хора с прогресивно мислене.
През последните години, под ръководството на Нинова и Зафиров, БСП се превърна в силно реакционна, традиционалистка, патриотарско-православна партия, отдалечавайки се все повече и повече от политическата идея за ляво по принцип и от вижданията и принципите на традиционната западна социалдемокрация в частност.
Резултатът? Постепенно „спихване“ на подкрепата за столетницата и изземане на „лявото“ от формации като „Възраждане“ и (донякъде) „Величие“, имащи много повече общо (особено първите!) с германския национал-социализъм, отколкото с нещо, наподобяващо социалдемокрация.
Относително рехавите ми контакти с Крум Зарков в минали парламенти го открояват в компанията на съпартийците му като свестен, възпитан, мислещ и прогресивен човек.
Макар да не изпитвам каквито и да е симпатии към БСП в настоящото му превъплъщение, искрено се радвам на избора на г-н Зарков и му желая успех.
* * *
Имам и една лична история с г-н Зарков, която решително засилва личните ми симпатии към него.
В самото начало на краткия 45-и парламент в средата на 2021-ва, след края на едно парламентарно заседание, някакъв човек ме догонва на излизане от сградата.
– Г-н Пейков! Коя ще е следващата книга в поредица „Отвъд“?
Обръщам се, а той веднага забелязва по погледа ми, че не го разпознавам.
– Аз съм Крум Зарков. И съм огромен фен на тази поредица.
Сетне си побъбрихме няколко минути за предстоящи и минали заглавия от поредицата. Оказа се, че н а и с т и н а ги познава.
Това и до днес си остава единственият ми разговор за литература с депутат извън нашата парламентарна група. ❤