Българският панаирджия е особено порода човек. Той може да измине стотици километри, да не спи, да похарчи последните си стотинки – само и само да преживее няколко часа на панаира. Между стотици други хора – сред навалицата, в шумотевицата.Ще огледа панаира открай докрай, ще хапне кебапче, ще купи армаган…

В началото на 50-те години в Пловдив се появи Панаирното градче, което се превърна в Мека за панаирджиите. Е, нямаше сергии и стрелбища, но пък си беше един отворен прозорец към света, в който не ни пускаха.

Та има някаква връзка между едновремешните събори и Пловдивския панаир.

Има връзка в манталитета на посетителите. Много малка част от тях идваха по някаква работа – повече бяха просто панаирджии.

В специалното предаване на тази тема по Пловдивската телевизия чухме разкази как Панаирът като селските събори е повод да се съберат роднини, набори от казармата, приятели, разпилели се из България…

Показан бе арихвен киноматериал за откриването на един панаир от 60-те години – от другаря Тодор Живков.

Както във всички панаирни филми и репортажи от онова време почти липсват обикновени хора. Ако се появи някой посетител в кадър, той винаги е добре облечен. А истинските панаирджии едно време съвсем нямаха елегантен вид. Често можеше да се видят и хора с потури и калпаци.

Едновремешният панаирджия пристигаше рано сутринта с влак. Влаковете бяха претъпкани – често се пътуваше на един крак. Някой път пътници имаше и по покривите – като в стар индийски филм. Пускаха и конски вагони.

От Гарата до Панаира имаше специални автобуси. Една година накараха шофьорите да сложат бели ръкавици.

Градът беше преметен , градинките – свежи, магазините пълни като никога. Проститутките и джебчийките бяха откомандировани по селата.

Докато отвори Панаирът, рано дошлите панаирджии полягаха на някоя пейка, тъй като не бяха спали.После чакаха на опашка за билет. Разглеждаха всичко подред -. от Полската палата с номер 1, до последната палата в дъното. Не пропускаха да видят прасетата и овцете – когато имаше селскостопанска изложба – незабравими остават една свиня, която има поне 200 килограма, и една 35 килограма тиква.

На обед – вече уморени, полягаха под някоя сянка и вадеха обеда, който носеха със себе си. На Панаира имаше кока кола, някои за пръв път опитваха американската напитка, после прибираха бутилката за армаган

Най-ценните армагани бяха някакваи сувенири аванта, които се раздаваха от някои изложители. Стигаше се до бой, когато раздаваха чорапи, примерно. Също химикалкаи, зазпалки, попивателна хартия, лъскави списания .За чорапите си спомни Боян Ранделов. Той разказа и за голямата гордост да се уредиш със служебен пропуск.

Атанас Петров ни донесе специално снимки на колекции от значки, събрани на Панаира- стотици бройки от различни страни.

Панаирът предлага някои невиждани атракции. На вратата на Съветската палата има камера и като влизаш вътре можеш да се видищ на голям екран. Някои минаваха по десет пъти. Също в съветската палата можеше да се гледа „Ну погоду“ по сто пъти. Също можеше да се види поредния космически кораб, а до него щангата на легендарния съветски щангист Василий Алексеев.

В Американската палата пък панаирджиите бяха посрещани от американския президент – на голяма снимка, разбира се. С лично послание.

В българската палата на електрониката пък една година за пръв път показват сателитна телевизия. Изложителите точно хващат някакъв западен канал с поразголени танцьорки, когато минава другарят Тодор Живков с цялата официална делегация. Настава суетене – всички гледат другаря Живков – дали няма да се ядоса, че така се развращава високоморалният панариджия.

Другарят Живков се заглежда в танцьорките и отсъжда:

Абе, да гледа народът!

Инженер Григоров, който е участвал в подготовката на някои експозиции, разказа как са подготвняни експонатите – специално боядисани, излъскани. Нямащи нищо общо със серийното производство.

А след закриването на панаира видял как от една палата два булдозера изнасят празни бутилки. Та изглежда много се е пиело по палатите.

Панаирджиите бяха толкова много, че често се губеха. И тогаваа идваше на помощ радиоуредбата – постоянно се съобщаваше за изгубени хора. И се даваха наставления на груповите посетители, къде ги чака автобусът. Беше пълно с екскурзианти от ТКЗС-тата. И докато те резглеждаха панаира, гражданите им прибираха реколтата – бригадите бяха задължителни.

Чухме спомени как от Панаира е можело човек да си купи мотоциклет МЗ, друг пък си купил Ява.

Ражда се песента:

МОЯТА ЕМЗЕТКА – ЕКСТРА МОТОРЕТКА.

А ПЪК ТВОВЯТА ЯВА – ЖИВА ПЛЯВА…



Цялото предаване мооже да се гледа в канала на ПОТВ в Ютуб на адрес

ТВ Фестивал ,,Непознатият Пловдив 8″ – Феноменът панаирджия – YouTube



Очаквайте филма за Пловдивския панаир едно време.



Този материал е част от проекта „НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – ОСМИ СЕЗОН“, който се реализира от Сдружение „МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ“ с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2026 Г.