ТВ ФЕСТИВАЛ „НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – ОСМИ СЕЗОН““

Преразказваме един разговор с Тодор Кръстев за „недъзите на соцаиализма“ – поне така се бяхме разбрали миналата седмицата, когато говорихме за някои „добри страни“ в тоталитарното ни минало.

Става дума за поредицата ТВ ФЕСТИВАЛ „НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ “- ОСМИ СЕЗОН, която се излъчва по Пловдивската телевизия.

Линкът към миналото предаване е https://www.youtube.com/watch?v=LIDl3FSQDBs

а към настоящето – “ТВ Фестивал ,,Непознатият Пловдив 8″ Тодор Кръстев.От „светлото бъдеще“ до „недоносчето“ 06.03.2026 – YouTube

Общата ни цел е да разсъждаваме как може да се напише обективна история на този период, който се описва или с тотално отрицание или с носталгия.

Носталгията води до подлагане на съмнение на демокрацията като обществено устройство и до залитане към тоталитарни модели на устройство на държавата, което е опасно за нейното бъдеще.

Ето някои моменти от социалистическата история, които според Тодор Кръстев не трябва да се подминават.

Въпреки прокламираното единство между Партията и народа, което се демонстрираше на манифестациите и по събранията, съществуваше опозиция на режима. От Йонко Панов, който се е изправял директно срещу Тодор Живков, през така нареченото „Първенецко шушукане“, та до заговора на Горуня.

Включването на Людмила Живкова, а по-късно и на Владко във властта не се прие безкритично от обществото. До едно време желанието на Тодор Живков да осигури някаква династичност на своето управление е било възпирано от Мара Малеев-Живкова. Или поне такива са догадките.

Дефицитът на основни стоки постоянно ерозираше доверието в избрания социалистически път на развитие. Корекомите изиграха чисто идеологическа роля. На тази тема обаче е писано достатъчно.

Пълното подчинение на „съветските другари“ ставаше все по-видно. Според Тодор Кръстев много български посолства не са имали своя техника за изпращане на доклади, а са ходили в съветското посолство, където всичко е било преглеждано. Тоест, имало е отказ от суверинитет.

Водещият Евгений Тодоров добави, че БТА не е имала правото да разпространява международни новини, ако те не са били потвърдени от ТАСС. И още – че ако се прегледа съдържанието на Кинопрегледите от онези години, ще се види, че „първа новина“ задължително е нещо позитивно, случило се в СССР.

Чак по-късно станаха ясни някои позорни подчинености – като спиране производството на Булгаррено

И още – централизацията във всички сфери, от която не сме се оттървали до днес.

Зрители добавяха свои истории, което е основна цел на предаването.

Един от обадилите се разказа как е разговарял със западни немци и им обяснявал по колко години чакаме ред за кола. Те не можели да разберат.

Живко Желев припомни колко трудно ни пускаха в чужбина – на Запад, и ако ни пуснеха ни даваха по 30 долара валута. И тогава ние пренасяхме в Гърция, примерно, прахосмукачки „Тайфун“ – за да вземем малко драхми и си купим нещо „западничко“.

Стана дума и за онези хора на изкуството, които се ползваха с пълното доверие на Партията като Николай Хайтов. И им се прощаваше всичко. Включително интелектуални кражби.

Накрая коментирахме прочутия израз на Тодор Живков, че социализмът се е козал „едно недоносче“, изречена броени дни преди свалянето му през ноември 1989 година.

Тодор Кръстев призна, че самият той е бил шокиран, много комунисти не могли да повярват на ушите си.

Дали Живков не е подготвял тотален геополитически завой и затова набързо е бил свален?

Този материал е част от проекта „НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – ОСМИ СЕЗОН“, който се реализира от Сдружение „МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ“ с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2026 Г.
Нагоре