По повод днешното изявление на кмета на Пловдив Костадин Димитров, че Общината щяла да прави „ново приложение за проследяване на всички автобуси в Градски транспорт – Пловдив“, което „щяло да е готово до дни“, искам да заявя следното:
○ Преди някакви си два мандата, предшественикът на Димитров на кметския стол и негов съратник от ГЕРБ Иван Тотев усвои 44,000,000 (четиресет и четири милиона) лева по проект за „интелигентен градски транспорт“.
В резултат на това:
● Из целия град бяха поставени електронни табла, които към момента НЕ РАБОТЯТ, а само пречат на гражданите да използват целия тротоар..
● Из целия град бяха поставени „интелигентни“ светофарни уредби, които (уж) имат способността да варират продължителнистта на зеления и червения сигнал, в зависимост от трафика. Интелектът на светофарите, обаче, се сблъска челно с ГЬОНСУРАТЛЪКА на общинската власт, в резултат на което в момента чакаме по ц я л а минута, без значение дали се намираме на централно кръстовище в час-пик, или на периферно такова с две коли накръст в девет часа вечерта. Което ГУБИ х и л я д и човекочасове на с т о т и ц и хиляди пловдивчани.
● Като резултат от многомилионната инвестиция, във всеки градски автобус трябваше да има АВТОМАТИЧНА билетна система, по примера на „Tickey“ в Бургас. Такава до момента не само че НЯМА, ами оная работа с уж-късането на билетчета и предаването от ръка на ръка работи по-ефективно, отколкото през 1990-те.
● Не стига това, ами общината подготви и реализира състезание за ЦЕЛИЯ автобусен транспорт в Пловдив за 10 ГОДИНИ НАПРЕД с участието на (дръжте се да не паднете!) е д и н-единствен състезателен кон.
● Условията за качеството и възрастта на автобусите в търга са мъгляви и обтекаеми, вследствие на което с п е ч е л и л и я т търга продължава да внася 20-годишни автобуси ТРЕТА УПОТРЕБА от Западна Европа (мога да ви покажа двора, дето ги паркира след пристигането им – целите облепени с всевъзможни фирмени реклами, които често си остават и след въвеждането им в експлоатация на пловдивски терен).
● Електричество? Забравете. Създадената преди няколко години уж за тази цел общинска фирма „Екобус“, е една к у х а черупка, която съществува САМО ЗА ПАРЛАМÀ.
● Не стига това, ами автобусите на овластената да обслужва ц я л Пловдив през следващите 10 години фирма в повечето случаи са вехти, дизелови и пушещи (технически преглед се минава с връзки и проверките са само на хартия) и НЕ РАЗПОЛАГАТ с климатизация, което превръща горещите пловдивски летà в АД за пътниците.
● Автобусите НЯМАТ и платформи за инвалиди; хèле на последната общинска поръчка бе гласувано част от тях да били имали, което пък от своя страна бе изпиарствано от общината със страшна сила като (едва ли не) космическо достижение.
● За другите ефекти от провежданите само проформа технически прегледи на градските автобуси, обслужващи ЕДНОЛИЧНО ЦЯЛ ПЛОВДИВ не знам дали да отварям дума: дрънканици, траканици, пушилки и износени буквално до теловете гуми.
● За капак: Пловдив продължава да е един от градовете с НАЙ-МРЪСЕН ВЪЗДУХ в ц я л а Европа. (По статистика вследствие на мръсния въздух в България умират около 12,000 души годишно – ДЕСЕТ ПЪТИ ПОВЕЧЕ, отколкото загиналите в пътни произшествия.) 🙁
● В пряка връзка с предишната точка, на сесията на Общински съвет д н е с групата на ППДБ внесе цялостен проект (не предложение, а проект!) за въвеждане на БЯЛ БИЛЕТ за градския транспорт в дните с наднормено замърсяване – така че пътниците да могат да пътуват безплатно. След кратка дискусия, мнозинството (под ръководството на ГЕРБ, разбира се) ОТХВЪРЛИ предложението.
Та така, приятели.
С две думи: пловдивските наместници на ГЕРБ усвоиха пари за дворец с хиляда прозореца и дванайсет златни кули.
Днес излизат на пресконференция на площада пред непостроения дворец, за да ни кажат, че на негово място ще вдигнат барака със сламен покрив.
(При това не каква да е барака, а барака с ауспух, който ежечасно бълва отровни миазми.)
Тъжно, цинично и безутешно.
Не си падам по големите приказки, но този път ще го кажа ясно и недвусмислено: когато и да слязат от власт – все ще им е късно.
П.П. Фотографията е от сайта на БНР, където прочетох „новината“.